Когато събличаш небето ми тайно,

когато коприните падат край мен,

когато целувките шепнат омайно

и грейва ослънчено мрачния ден,

тогава откривам те в мойта прегръдка,

тогава целувам очите ти с дъжд,

и всяка изпивана сладостна глътка

ме води екстазно в очите ти, мъж.

Дали да потъна в крайъгълни думи,

дали да повярвам – сама ще реша.

Отнасяй ме в теб, в твойто мъжко безумие.

Приемам те в мен. После нека сгреша…