С глухарчеви чадърчета,

орисани от вятър,

душата ми достигна

до седмото небе,

 

разпрегна своя кон

пред слънчевия шатър

и своите простори

задъхано превзе.

 

С неказани желания,

тъмата се пробуди.

На утрото, през устните,

росата просия.

 

Усмихна се душата,

огледа се в почуда,

а после преосмислена

небето прелетя.

 

 

Ех, Чудеснице, вдъхновяваща си, както само ти си можеш. От седмото небе към нови светове и вселени с доброта и любов сътворени.
Прегръдки :-)

Благодаря ти, красив Дух! :)))