От древните ни тайни за политане,

от мъдрите дъна на горестта,

от вятъра в косите до заплитане,

от нашата боляща тишина,

от устрема на скритата мистерия,

в екстаза на докосващи ръце,

от истина и сън, и от безверие

възторгът ни безкрайно ще зове,

към тези непонятни откровения,

към вечния неутолим пра-зов ,

към буря, празнота и към прозрения,

защото сме градени от любов.