Стихът ми нека в тебе да заспи.
И в топлото убежище на здрача
над клепките ни зов да се топи,
а после нежността си да изплаче.

Да вляза тихо в твоето сърце.
Да слея дъх с въздишките съновни.
Да те погаля с пламнали ръце,
- за тебе святи, и за теб виновни.

Сънувай ме! Сега е чуден час!
Да полетим, мечтите си да слеем.
И в утрото, събудено от нас,
да имаме възторга да копнеем.