Тъжни капки през мрака се ронеха
и шептяха на тъмни листа.
А тълпата на мислите, гонена,
се разпръсна. И в миг опустя.

От прозоречни длани прихлупена
сви се, сетна, надеждата в мен.
А липите, загадъчно скупчени,
ми напомниха светлия ден.

През капчука, на който потрепнаха,
се въздигнах към изгрев красив.
И в сърцето ми сгушено трепетът
ми прошепна, че с мен си щастлив.