Пламъчните истини на казаните думи

бавно ни въздигат до Божата душа.

Качват ни в небето си от облаци и друми.

После ни прекръстват и дават ни крила.

 

Тихите премъдрости на спрялото мълчане

вечно ще ни водят през мрака на света.

Имали сме мигове Божествено избрани.

В тях сме опознавали живота и смъртта.

Даам... Хубаво е усещането за топлота! Винаги е хубаво! А пламъчните истини... дават ти смисъл и чувство за принадлежност. :)))