Излъга ме. И в преспите потънах

на черна нощ от неочакван студ.

Духът ми отзвуча в самотна струна.

И скърши мойта обич вятър луд.

  

Небето сгромоляса светлината

на двете ми отчаяни очи.

Останах най-самотна на земята,

задъхана и сляпа от сълзи.

 

Любов ли бе? Или разруха сетна?

Преминала през мен вихрушка зла?

Любов ли бе от истината светла?

Или от теб, убийствена лъжа?

 

Бъди простен! От утрото, от мене...

Бъди какъвто си. За мен. Бъди.

Дори да ме убиваш, най-смирено

сърцето ми, с любов, ще ти прости.

Ами...

Прекалено е жестоко за прошка... Аз не бих!

Поздрав!

О! Аз му простих, но той не можа да си прости! Животът е най-приказното случване на Уроците и Учителите, които ни спохождат по Пътя. :)))

Принципно е така, само дето не винаги човек е подготвен. Не успях да се науча да плувам, може би защото винаги съм бил на дъното. ;)))
Благодаря за откровения и еднозначен отговор. :)))

Понякога дъното може да стане небе. Стига да си добър в превръщането или в преобръщането на световете. Усмивка. Лунна.

Наистина е жестоко! Но и прекрасно ! И е прекрасно ! Благословен е този, който прощава !

Понякога болката е красива, но ако не я пуснеш в себе си, а я оставиш отвън. Тогава прошката носи радост. Усмивка. Топла.

Wonder, твоята любов е градивна :)
Пожелавам ти най-топли чувства и спонтанни слънчеви лъчи!

Сърдечно благодаря! :))) Обичам топлите и спонтанни хора! Идвай пак - ще ми е радост!