Ще чакам там – до думата прощална,

до босото писмо, до твоя плач.

Ще бъда в теб разнежнено – ментална.

Ще бъдеш в мен. И радост, и палач.

 

Ще тръгнем лудо с устни невъзможни.

Ще впием поглед в тъмните очи

на времето, на чувствата си сложни,

на своите откраднати мечти…

 

Ще бъда там – до твойта безутеха.

Ще се разбивам – кораб и вълна.

Небето ти ще бъде моя дреха.

А думите ми твойта тишина.

О,wonder,понякога си така всичко казваща,до без дъх.Възможна ли си..........май,да.Прегръщам те и благодаря ,че те има :)))))

Ей, повярвала си, защото знаеш и можеш любовта. А аз съм всичкоможеща, защато съм изтъкана от Любов! :)))
Иначе съм по-невъзможна отколкото се нрави на околните, но казват, че "колкото по-голям е един човек - толкова по-голяма сянка хвърля."