Животът е… една безумна нощ.

Докосне те. Политне. И угасне.

Луната среброока, за разкош,

разходи се, смали се и порасне.

 

Небето е един прозорец син

към тъмното вълшебство на очите.

Дъждът е извалял. Духът един

си прави път в сърцето и излита.

 

Събудих се. Животът ми бе сън.

Коя е истината свята в мене?

Раздадох се. И разпилях със звън

дъждът на наште приказни вселени.

 

Замисли ме...
А на този въпрос, можеш единствено ти да си отговориш!
Поздрав!:)

Дали Сънят не е най-будното ни състояние? - това е Въпросът! ;)))
А за замислянето - удоволствието е изцяло мое! И без това твоите мисли раждат красота, значи ще участвам капкоросно там... Усмивка. Вятърна.

И аз си задавам често този въпрос. :))) Но не съм сигурен, че искам да знам отговора. И така е прекрасно. :)

Еее... искай, искай... от себе си! Нарича се себепознание, а може би чувствопознание? ;)))

Някои неща са по-сладки, когато са тайни. Ако ги разгадаеш, може да не им се наслаждаваш по същия начин после. :) Но малко любопитство не е излишно, де :)

Очевидно обичаш Загадките! Разбулването им е част от магията, която си отива и в този смисъл си прав! :)))