Простих ти. И забравих. Продължих.

Ти беше просто дума, сън и стих.

През моя път премина и разбрах

кое е истина, възторг и грях.

 

Прости ми! Забрави. И продължи.

Аз бях за теб копнеж, любов, искри...

През пътя ти преминах и разбра

онази Приказка за Любовта.

 

Отминала любов, но все пак преживяна!!!

Поздрав за стиха!

Ей, ей... ти би трябвало да знаеш, че всичко, което се е състояло не отминава. Няма минало и бъдеще, а всичко е слято в Сега и... което го има го има винаги, защото ни съставлява. Усмивка. Китарна.