От дълги часове на безпределности,

от скупчените думи, началата,

от изворите наши, от безделности,

от кратките горчилки на съдбата,

от нощи за разкош и за премеждие,

от тихост, от уроци на съдбата,

от изгреви безсънни, от надеждите,

от бягствата за мъст и за отплата,

откраднах се от себе си, олекнах.

Отмъкнах се в деня на листопада.

От влюбености никой не упрекнах.

И нищо вече не боли, не страда...