Нощем е.

Бяла самотна луна.

Тичат очите.

Сдържам дъха си едва.

Нищо не питам.

 

Минало.

Някакъв спомен от сън.

Вятър премина.

Литнал в душата ми звън.

Изгрев загинал.

 

Тъгвам си.

Дъжд сгромолясъл небе.

Питат очите.

Искреност.

Мойто сломено сърце.

Плачат душите.

Звучи :)
както навсякъде :)
тук:)

Знаеш ли кое е най-хубавото, Крас? Виждам как този звън прелива в теб, отразява се в красива мелодия и хуква преобразен пак навън към света. Ти ми даваш усещането за хората, за които си струва да пиша. Ти и много други чудесници тук. Сърдечно ти благодаря, Крас! :)))

И аз благодаря :):)

Нали знаеш колко съм... провиденциална? Усмивки слънчеви!