Защо объркваш простите неща

и нищо не запяваш с мойта нота?

Понякога се чудя светостта

от Бога ли е или от живота.

И колко святост носи всяко зло

пресякло те с пътеките на мрака?

И колко святост носиш за добро

в онези мисли, през които чакам

да подредиш в пътека радостта,

да срещнеш със усмивка в мен детето.

Какво се ражда в твоята душа

след всяка мисъл слязла от небето?

Дали от святост или от товар

не пее светла песен в теб сърцето?

Вземи един вселенски стар буквар

и научи Урока за небето!

 

Браво!

Мъдростта е голяма мъка понякога, но си е част от Пътя. Благодаря ти! Усмивка. Топла.

е от самите нас :) не от друг :)

И от нас, но и не само, защото Всичко е свързано с всичко! /май го повтарям твърде често, а? ;)))/ Като онова доказано усещане, че ако откъснеш цвете - разлюляваш звезда. :)))