Чувствам се с пребита мисъл

и с пропъдена душа.

Търся онзи светъл смисъл,

който дава ми ръка

и изтегля ме нагоре

при онази светлина,

от която има полет

за ранената душа.

Търся някаква опора.

Птиците са ми звезди.

Все катеря се нагоре

към добрите висини.

Няма го светът орисан

от добрите чудеса.

Има само тъжна мисъл

и ранена светлина.

 

Денят в очите ми се смее,
не мисля за тъга-
дълбоко някъде е скрита
и виждам светъл път в деня.

Подарявам ти светулчици обич.

Благодаря ти! За светулчиците обич и за Ка2, и за стиха, и добротата на духа ти... за многостите, които имаш и даваш... Прегръщам небето ти! :)))