Лятото бавно разтърси снага,

празно от щъркели, смях и раздяла.

Бавно пристъпи с тъга есента

пак многобагрена и натежала.

Вятър дъждовно размаха коси,

брулейки златните клони на здрача.

Пак многолика от смях и сълзи

нежно луната небето прекрачи.

Есенна нощ от въздишки струи.

Сякаш хвърчило се носи сърцето.

После любов пак през мойте очи

грабна света и прелитна небето.