Днес мислите ти литват “плахи като птички”.

Дали ще ги догонят елейните слова?

Колко много хора си мразил и обичал?

С колко смях и болка посрещал си деня?

В таз пшенична нива животът те отгледал.

Стърчал си непокорно над другите жита.

Всички те израсли под сянката ти, бледи,

в живота ти с ботуши оставили следа.

Как да ти разкажа, че всичко е изтекло

през чистите потоци на старата река?

Над раните зарасли в теб времето се врекло,

да имаш още дълго от свойта самота.

Всичко е далече – сега е друго лято.

Пак облаци умират, но ражда се дъждът.

Животът те подрежда в бедно и богато.

Днес слънчеви пътеки чертае ти светът.