Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
25.10.2007 00:34 - СБОГУВАНЕ
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 2261 Коментари: 7 Гласове:
8



Голи клони и крясък на птица.

От проклятие смръзнат копнеж.

В кратък спомен от скръб воденица

бавно стърже в душата ми скреж.

Там предател от срам изтрезнява,

поутъпкал си пътя суров.

И запалил от злото жарава,

той се лутал след своя си зов.

Светлината намразил в звездите.

После гаснел от студ поразен.

Лъжел хората смело в очите,

за да купи за себе си ден

от живота на чистата мисъл

и словата на мъдрия миг.

От безвремие, нямащо смисъл,

той се връщал сломен и безлик.

Смръзнат спомен във тъжна зеница.

И урокът за зло и добро.

Бавен танц на отлитаща птица

над самотно и голо дърво



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. algue - ..
25.10.2007 01:15
последните редове .. хубави
цитирай
2. avangardi - Достойно за текст
25.10.2007 09:00
на много хубава и тъжна песен.
цитирай
3. wonder - algue
25.10.2007 10:35
Благодаря! :)))
цитирай
4. wonder - avangardi
25.10.2007 10:40
Хахахх, няма да бъде особено нежна песен... Но мерси! ;)))
цитирай
5. dum - Рисуваш думите, а те теб. ;) Виждам го.. голия крясък сред клоните.
25.10.2007 11:17
"Голи клони и крясък на птица.От проклятие смръзнат копнеж.
В кратък спомен от скръб воденица
бавно стърже в душата ми скреж.
Там предател от срам изтрезнява,.."

цитирай
6. wonder - Вероятно можеш да виждаш, а някои ...
25.10.2007 12:58
Вероятно можеш да виждаш, а някои хора само гледат... :)))
цитирай
7. dum - Днес ти нося това. Не ме оставяй "вън на пътя, вратите не залоствай".
25.10.2007 17:50
"Обичам те по вежда, по коса, препирам се за теб по коридори
страшно бели, там се разиграват пръски светлина,
оспорвам те на всяко име и те изтръгвам нежно като
белег,
в косите ти полагам пепелта от мълния и лентите,
заспали във дъжда.
Не желая да имаш форма, да бъдеш точно
онова, което следва зад ръката ти,
тъй като водата, погледни водата и лъвовете,
когато се разтварят в захарта на баснята,
и жестовете, тази архитектура на нищото,
запалват лампичките си посред самата среща.
И всяко утре е дъска, върху която те измислям и рисувам,..."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15159876
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194005
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031