Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
19.10.2007 11:23 - Моето Дуенде
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 17068 Коментари: 39 Гласове:
22

Последна промяна: 27.03.2010 16:10


       Изпращам последните лъчи на лятото, заменяйки ги с тези на огъня в огнището. Тревите с ресници примигват срещу арфите на щурците, посребрявайки нощта с невидимите си нежни танци. Притварям очи с едно неземно блаженство, потопена в дивната нощ. Обичам. Любовта ми е естествена като дишането. Просто така. Туп-туп. Сякаш сърцето е велик ценител на онази безутешна луда страст, която ме обрича на стихиите си. Безмълвно. Безпощадно. Безкрайно. Понякога през живота ти преминава някой...  като метеор. Донася радост, после всичко изгаря  и накрая може да те унищожи избухвайки в теб с нещо неповярвано. Но..., във всички случаи, гледката си остава незабравима.    

       Когато бях дете ми разказваха, че слънчевата система се е образувала от "мъглявина", покрай която е минала чужда звезда. Сега знам, че е така. Малкият свят на сърцето ми знае как се случва съзиданието отвътре. Целият Космос хуква да му помага щом е Любов.

       Пръстите като свободни птици посягат да галят някой спомен, знаейки за онази свята неразделност, в която любовта е вечна.

Дуенде е усещането в съграждането на чувството, довело ме до мига на съвършенство. Моята сила е в Любовта. Понякога думите говорят, но не казват ако зад тях не стои цялото ни същество. Обичащо. Отдадено. Копнеещо. И утешено. Понякога хората са щастливи да срещнат любовта, да я претворят чрез дарбите си и да достигнат нейното дуенде. Понякога в думите се оглежда усетът ни за съвършенството, като тайнствената сила, която всеки чувства, но никой не може да обясни. Има някакво неизказано вълшебство, което извира в междуредията ни, за да прикове погледите и да докосне душите с необяснимото усещане за Бог.  Пронизва те, от глава до пети, облита същността ти и оставяйки те тръпнеща и оголена, префучава през света показвайки красотата му. Това е моето дуенде, моят духовен екстаз... Дойде с Любовта. И повече не си тръгна. Очите ми вече виждаха духовното прекрасно отвъд физическото красиво. Ушите ми чуваха музика, която слиза до дълбини и пролазва като тръпка по гърба, оставяйки ти усещането, че е преминала през всичките ти клетки с Дионисиев вик, дошъл от древните гърци чак до танцьорките на Андалузия.

       Моето усещане за Любов е отвъд обикновените й състояния. То е върховно преживяване с различни нравствени етапи на докосването до всички нива в човешкото ни съществуване. Виждах малкия светъл кръг, който неземната ни съдба чертаеше около стъпките ни. Имаше  духовни небета, имаше висши импулси, които ме връхлитаха с едно нечувано поетическо вдъхновение и отнасяха мислите ми в други селения, проницателни за най-дълбокото Вътре и най-безкрайното Отвъд. То е като усещането, че дъждът вече не вали върху мен, а вътре в мен. Като светлината в сълзите, която вече не се стича по клепачите ми, а ме осветява отвътре, сякаш празнувам  живота в своя неповторим възторг от докосването до другия, до любимия... до въжделения и избрания.

     Когато Ф. Г. Лорка говори за Дуенде, той казва, че То дава усещане за съвършено непозната свежест, то прилича на новосъздадена роза, на чудо и предизвиква накрая един почти религиозен ентусиазъм. Това е мигът, когато се постига едно истинско поетично откъсване от този свят... всъщност Бог показва светлината на своя огън на този, който го търси. А когато търсим дуендето, няма карта, нито знания, които да ни водят. То извира от вътре. От живеца. Всичко, което се знае за него е, че то кара кръвта да пламва до болка, че то изчерпва, че то отхвърля цялата сладка геометрия, която човек е научил, че скъсва с всички стилове... Човек знае как да търси Бога било по грубите пътища на отшелника, било с изтънчеността на мистика. И дори когато ние трябва да възкликнем с гласа на Исайя: “Наистина ти си скрит, Господи!”.
       Любовта е от Бога. Мисля си, че дори пъстрите багри по крилата на пеперудите са резултат от божествен план. Когато достигнах моето дуенде, моят духовен екстаз, омаята от усещането за сродност, предопределеност и единственост, приличаше по-скоро на просветлението на светеца. Преживяването на топлото сияние те бележи за цял живот с покой и светлина. Няма пентименто, защото има съзаклятие за отдаденост на духа, а покаянието идва само ако усещането те отмине. Любовта и духът се свързват завинаги, защото средоточието им е в сърцето. И зовът, който чуваме там с безмълвна увереност е безценното ни дуенде... апогея, лебедовата песен, венецът на това, което е най-висше в теб... Екстазът, който сливаше твореца с творението и ги правеше едно магьосно, неповторимо цяло. Харизматично. И получено като преследван блян. Изразявах го в стихове. Сътворих плодовете му. Открих корените му в самото си сърце. И вярвам на Лорка, че в изкуството емоцията е невъзможна без присъствието на дуенде, че проявата на дуенде предполага промяна и трансформация на чувството в експресия и форма, провокира нови, абсолютно непознати усещания и търси уникален език за тяхното изразяване.

       Когато нагазих за първи път в нестинарски огън, разбрах какво е нестинарското дуенде. Онази загадъчна сила, която слива човека с мистерията на Бога и го прави неподвластен на физическия свят и закони, логика и реалност. Една сила, която въздига, обгръща и изстрелва в нас загадката на чудото Любов.

       Ако съм дума, искам да ме наричат Любов.

       Ако съм танц искам да бъда Вятър.

       Ако съм музика искам да съм Бетовен.

       Ако съм сила искам да съм Дуенде.

       Често плача. Като израз на копнежа ми към онези ангелски небеса, в които чистата любов ме сполетя и отключи в мен онзи миг на безкрайно блаженство. Онези трепети на върховно изживяване на чудеса, които ни лишават от центъра на гравитацията и ни изстрелват на най-високото небе само, за да узнаем, че никое небе не е последно. Танцувахме върху тънкото въже на осезаемото щастие. Бяхме струна, ритъм, страст и магия. Чувствахме се сляти и пълноценни.   

       Невероятно и неслучвано бе усещането ни за принадлежност. Кръвта ми гореше от хиляди макове. След тях хукваха вятърно чадърчетата на глухарчетата в сърцето. После очите поглъщаха вселената сякаш троха от небесния хляб и хукваха да обичат.

       Там където Господ е отредил  да има такава Любов, никога няма да придойде мерзоста на запустението. Любовта е лъчезарна и всеопрощаваща, добротворческа и вседокосваща. Живея я. Тя извира от душата. А душата ми ликува. И безмълвна в съзерцанието на чудото,  бе докосната до съвършенство. Бях Божествено обичана и неизказано щастлива. Моето дуенде бе зашеметяващо. Невероятно красиво. Мистично и наподобяващо целувка от Бога. Изживяването му бе поразително и обземаше душата ми с възторг и вдъхновение. Огън, катарзис, умиране и възкресение сбрани в едно. Драматично и лудо, величествено и привлекателно-магьосно е усещането ми за дуенде в тази Любов. Бе духовно проникване отвъд света на обичайното. Сияех. Летях. И свръхчувствителния ми Дух откриваше същността на чистото битие във всичките му проявления, достигайки истинския смисъл на мира и любовта, на свободата и блаженството, на добротата и хармонията.  

       О, сега си спомням... Лорка някъде казваше, че това дуенде ни карало да пощуряваме, че дуенде е сила, а не действие, борба, а не размишление.. . другар на натоварените с пясък ветрове..., че то не е само въпрос на дарба, а на истински жив стил, на кръв, на прастара култура, на непрекъснато създаване.. . това е духът на земята.

       Възхитително е да обичаш заради самата обич, да любиш заради самата любов, да живееш заради самия живот.

       Когато тази прастара магия всели харизмата си в душата ми и остана там, потънах дълбоко в себе си и се познах – стар, пречистващ се дух, озарен от Любов, одарен от магията на взаимното всепроникване и знаещ, че няма нищо по-важно от Любовта, която е отключила твоят духовен възторг и екстаз, твоето дуенде...

       И дори животът да се променя, аз имам дуенде.

       И дори да изгарям в огъня, от пепелта ще изтръгвам дуенде.

       И дори да съм отлитаща прашинка в Космоса, аз изживях  приказно своя духовен екстаз, своето дуенде...

       „Извикай към Мене – и Аз ще ти отговоря, ще ти покажа нещо велико и недостъпно, що ти не знаеш” (Иеремия, 33:3)


http://www.vbox7.com/play:f673527a




Гласувай:
22
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ~
19.10.2007 11:31
Дуенде...
цитирай
2. ladyfrost - Лелееее1
19.10.2007 11:36
Това е мноооого яко!
цитирай
3. dum - Да, има в теб много дуенде, много харизма.
19.10.2007 11:44
Ако всички се научим така да преживяваме любовта, земята ще е райско място. А това ме прониза:
"Любовта е от Бога. Мисля си, че дори пъстрите багри по крилата на пеперудите са резултат от божествен план. Когато достигнах моето дуенде, моят духовен екстаз, омаята от усещането за сродност, предопределеност и единственост, приличаше по-скоро на просветлението на светеца. Преживяването на топлото сияние те бележи за цял живот с покой и светлина. Няма пентименто, защото има съзаклятие за отдаденост на духа, а покаянието идва само ако усещането те отмине. Любовта и духът се свързват завинаги, защото средоточието им е в сърцето. И зовът, който чуваме там с безмълвна увереност е безценното ни дуенде... апогея, лебедовата песен, венецът на това, което е най-висше в теб... Екстазът, който сливаше твореца с творението и ги правеше едно магьосно, неповторимо цяло."
цитирай
4. wonder - lemonpie
19.10.2007 11:54
Даам...дуенде е лавровия венец на нашето можене... :)))
цитирай
5. wonder - adyfrost
19.10.2007 11:55
Леле, усмихна ме... Благодаря!
цитирай
6. nadagr - Лорка също казва,
19.10.2007 12:21
че в дуендето има много черно.
Любовта преминава през страданието и се освещава в него.
цитирай
7. wonder - nadagr
19.10.2007 13:16
Има тъмното на дълбините ни, което се осветява от собственото ни откривателство на необичайните токове, които кръстосват сърцето. Има предчувствие без суеверие, че страстта, преминавайки през страданието бликва в сърдечния извор на безусловното и необвързаното. Има избухване на дълбочината в нас чрез собствения ни пулс.
Аз една не умрях... Но Сърцето ни е тайно разковниче на безграничните ни способности.
цитирай
8. lubimetz13 - а защо ?
19.10.2007 13:39
Беше ? - Няма ли го вече ?
цитирай
9. wonder - lubimetz13
19.10.2007 14:08
Ахх, любимец, то е тъмната капка в кръвта ни. Как да го няма... Без него левитацията е немислима, а аз си прелитам небетата в бръснещ полет. Усмивка.
цитирай
10. анонимен - Най-красивото изразяване на ДУЕНДЕ, което съм виждал!!!
19.10.2007 14:18
Ти можеш, скъпа ми приятелко. Ти можеш. Само аз знам с колко светлина можеш да преобръщаш мрака. Ти си най-чудната СтихИя, която съм виждал.
Да е вечна светлината ти! Ив
цитирай
11. wonder - Ив...
19.10.2007 14:23
Дай Боже всекиму! Ти си един от малкото хора, които обитават храма на Сърцето ми.
Добавих песента за теб, сърдечен приятелю!
Усмивка. Погалваща и споделяща.
цитирай
12. viv13 - * :))) *
19.10.2007 14:59
Отново шлифован брилянт от душата ти!
От много време съм в това състояние, за да разбера в даден момент, че любовта уж тръгва от персона, а всъщност си е все в нас и към всичко, квинтисенцията на душата!
Благословена да си!
цитирай
13. wonder - viv13
19.10.2007 16:18
Даа, хармонията се събужда когато някой те докосне с Любовта и се удвоява, когато е Взаимност, но Изворът е в собственото ни сърце. Колкото по-бързо го узнаем, толкова по-малко ще виним някой друг за страданието си.
А онзи любовен екстаз и усещането му за тържествуващо блаженство в душата de profundis е същината на Дуенде.
цитирай
14. анонимен - фукла, толкова хубаво пишеш за любовта беу ;-))))
19.10.2007 21:03
топнах си душата като Златка в златната река и си улових много ковчежета с дарове. да си жива и здрава! :-))
Меги
цитирай
15. wonder - Хахахахххх...Меги, фукла ли? ;)))))))) Ами, да... фукла съм! :)))
19.10.2007 21:14
А ти граби ковчежета колкото можеш да поемеш в прегръдки, защото те се множат от вземането. Хахх... пак да дойдеш! Смях. Бистър.
цитирай
16. анонимен - :))))
19.10.2007 22:23
И аз харесвам този автор. Велик е дори само заради образа на Зорба. Любима ми е "Христос отново разпнат". А дуендето ти е невероятно. Благодаря ти, че сподели! Нели Огнянова
цитирай
17. wonder - Радост ми е, Нели Огнянова... :)))
19.10.2007 23:11
Ето една моя любимост негова, която въдворявам в живота си отдавна:
“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека- самотата.”


цитирай
18. eleni - добре деееееее
20.10.2007 15:51
нали няма да ме зачеркнеш, понеже освен Еко, Булгаков (личният ми №1), Чехов, Павич, Стайнбек, Уортън, Юнг(не можеш да намериш по-пълна колекция с неговите трудове от тази, която аз имам вкъщи) и.... много е дълъг списъкът, та, освен тях харесвам и Дъглас Адамс, че и Тери Пратчет на всичкото отгоре?:)
Нав не си го зачеркнала досега по тоз параграф, та се надявам и аз на някакво снизхождение. Светът е шарен. Аз поне няма да седна да ви зачерквам, понеже не разбирате Дъглас Адамс;) Симпатични сте ми каквито сте, различни.
цитирай
19. wonder - Да приемем всичко за Felix culpa /Щастлива грешка/! :)))
20.10.2007 16:40
Дори тоталната карнавализация не насища желанието, а го изостря до краен предел.
За "навсичкотоотгоре" както казва Булгаков "...Нищо друго не може да се каже за вашия роман, да,да... освен комплименти, но... извинете ме... сцената си има свои закони... и... вашата пиеса просто не може да се играе. " А пък на друго място, пак в него, "Кумът-крал бил изумен". Шарени сирийчета се разходиха в усмивката ми.
цитирай
20. eleni - а ръкописите, както знаем, не горят
20.10.2007 16:54
:))))))

дай едно сирийче насам, на летящ килим, за по-бързо:Р
цитирай
21. wonder - Ето едно... от сърце! :)))
20.10.2007 17:03
http://sf.bgway.com/autors/h/Umberto_Eko/That.htm

А някои ръкописи се самозапалват, но това още е легенда от бъдещето.
цитирай
22. sark - Това твое дуенде .. :)
21.10.2007 11:16
Че то струи от всичките ти стихове. И въобще от написаното от теб. А "Бялата мистика" също го изразява, но по друг начин. Отново красив :):):)
цитирай
23. wonder - Знаеш ли, sark, ... хубаво е, че ме усещат хора като Теб!
21.10.2007 11:26
Има няколко понятия, които съм изследвала до дъно - Ананда, Фей, Дуенде, Фурю... Понякога хората използват думи без да знаят значението им, като по този начин ги изпразват от съдържание. Думите имат дух, магия, вибрация, енергия, музика... могат да разтрептят света.
А Дуенде е нашия венец на можене, отвъд делничната триизмерност. Нашата магьосна и екстазна същност, която харизматично превзема света и го прави по-красив. Благодаря ти!
цитирай
24. sark - Да, думите ...ти
21.10.2007 11:56
И преди казвах, че ги редиш така, че докосват отвътре :):)
цитирай
25. elineli - EL
21.10.2007 11:59
" Там където Господ е отредил да има такава Любов, никога няма да придойде мерзоста на запустението"...
Надявам се, wonder !А,ти самата си магично Дуенде.Благодаря ти! :))))))))))))
цитирай
26. wonder - sark
21.10.2007 12:57
И те обръщат с хастара наопаки... Мен ме преобръщат непрекъснато. Като Виенско колело движено от Ветровете на Четирите посоки едновременно. :)))
цитирай
27. wonder - elineli
21.10.2007 12:59
Както е рекъл Сенека: „Per aspera ad astra.“ /„През тръни към звездите.“/
Усмивка. Магична.
цитирай
28. анонимен - Благодаря ти, за това дуенде, Дела, благодаря! :-)) Рая
21.10.2007 13:54
Не мога да спра да го чета. Сякаш се разлива по вените ми и сгрява кръвта. Да умееш да бичаш така си е талант. Благодари на Господ, че ти дал толкова таланти. Поклон от мен!!!
цитирай
29. wonder - Рая...
21.10.2007 14:10
... в кръга на Огнената благодат тържествените доспехи на Духа ми, падат сами. Всичко е от Бога... Благодаря му всеки ден! Благодаря и на теб! :)))
цитирай
30. анонимен - Адмирации!!! от Коста
23.10.2007 00:35
"Ако съм дума, искам да ме наричат Любов.
Ако съм танц искам да бъда Вятър.
Ако съм музика искам да съм Бетовен.
Ако съм сила искам да съм Дуенде."

Харесва ми много!!! *:)
цитирай
31. gioia - :)
23.10.2007 22:33
Сега знам, че се познаваме отнякъде :)))
От началото с Моцарт, през любовта, водата, вятъра, сиянието, духа и огъня... до онзи танц върху тънкото въже...
цитирай
32. wonder - Радвам се, Коста, че...
23.10.2007 23:11
... ти харесва много. :)))
цитирай
33. wonder - Видя ли, видя лиии... ,gioia, шарени топчета търкулнати по...
23.10.2007 23:16
... надолнището и нагорнището на Живота, от скъсаният гердан на Герда... или от огърлицата на Огъст, а най-вероятно от някое мечтание на малката Ида докато гледала слънчевия лъч през листото и танцувала нощем с цветята, а пък и устата ни зелена, очите ни хубави, хахахаххх... Винаги ми събуждаш звънчетата, зъъннн една целувка и зъннн още една... :)))))
цитирай
34. gioia - Благодаря :) ах, че звънкаво...
24.10.2007 00:35
и ми се нафилмираха куп картини пред (май зад :) е по-правилно) очите... и куп други - камбанкови звънчета на пролетни цветя, звънчета на черни кончета, звънчета в едната половина на главата от вида: Пак ли литна?, звънчета с какаово-канелен аромат и звънннн... на вратата - моята или твоята е :)?
цитирай
35. wonder - Хахахаххх..., gioia, ще да е някой Вятърен Портал във Времето.
24.10.2007 00:45
С китарна попиляност наоколо и с много чуруликащо спокойство от наваляли спомени...
цитирай
36. анонимен - Имаш много богат и древен дух, за да постигаш толкова хармонично излъчване
25.10.2007 00:25
`... духовно проникване отвъд света на обичайното. Сияех. Летях. И свръхчувствителния ми Дух откриваше същността на чистото битие във всичките му проявления, достигайки истинския смисъл на мира и любовта, на свободата и блаженството, на добротата и хармонията.`
Б. с поздравления
цитирай
37. vedrina - !!!
28.12.2010 11:28
Невероятно обяснение...!!! Имах огромна нужда, сега тези три изречения са ми достатъчни!!!
"И дори животът да се променя, аз имам дуенде.
И дори да изгарям в огъня, от пепелта ще изтръгвам дуенде.
И дори да съм отлитаща прашинка в Космоса, аз изживях приказно своя духовен екстаз, своето дуенде... "
цитирай
38. kasnaprolet9999 - И колкото е повече обичането, то...
31.03.2012 13:15
И колкото е повече обичането, толкова е по-пълен извора в нас, а когато започва да прелива, тогава разбираш че обичаш всичко, което е хармония, красота....Може би дуенде е точно този момент-когато започнеш преливаш и излъчваш любов около себе си и някак ставаш по-осезателна за красивото и доброто. Как точно си го казала-"Това е моето дуенде, моят духовен екстаз... Дойде с Любовта. И повече не си тръгна. Очите ми вече виждаха духовното прекрасно отвъд физическото красиво. Ушите ми чуваха музика, която слиза до дълбини и пролазва като тръпка по гърба, оставяйки ти усещането, че е преминала през всичките ти клетки с Дионисиев вик, дошъл от древните гърци чак до танцьорките на Андалузия."
цитирай
39. aqwaris - Любовта е Вдъхновението, нa което ...
26.09.2012 05:57
Любовта е Вдъхновението, нa което се крепи Природата! Онзи дъх Святост, който просълзява с красотата си, очарова с уникалността си и удивлява с безкрайността си!!! Да я можеш е призвание, което те прави Богу равен! А ти я Можеш!!!
Когато чета прозата ти, Дела, сякаш разлиствам най-съкровените страници от душата си... Благодаря ти!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10400028
Постинги: 2369
Коментари: 27411
Гласове: 158480
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930