Простена беззвучно душата,

а вятър я пише с любов.

Небето подрежда словата,

побрали сърдечния зов

на моите истини святи

на твоя неслучван възторг,

цветята на дните богати

и целия слънчев простор.

Простена беззвучно душата,

узнала какво е любов –

вселена, обичана свято

и искрен, любящ благослов,

преминал през дните ни огън,

родена в лъчи синева,

въздигната вяра до Бога

събрани в безкрайна мечта.