Колко често се случва в живота

да стоиш под онази луна

от вълшебство на пееща нота

и с китара от светли слова?

И да нямаш в душата си мисъл

за предела на този живот.

И да знаеш, че сам си орисал

всеки избор и всеки хомот.

Мисля, мисля, а после забравям.

И оставям се сякаш перце,

в своя вятърен танц се отправя

с топла обич към твойто сърце.