Било е във време на тежка вина,

на гордост човешка и думи,

които разсичали с мрак светлина,

с които заплащали суми

доброто в човека, дълга честността,

живецът на мъжката младост,

онази прекрасна и светла мечта,

с която създаваме радост.

И всеки платил е от своята дан

с морала, страха и погрома

на онзи овалян в пера и катран

светец, чийто светъл отломък

за нови мечти светла нива копае,

в лехите сади жива песен

и всяка частица от него ухае

на приказка, сън и на есен.