На възел от радост в мен се завърза

един път изгледан от мойте очи.

Времето мое скочи забързано

и тръгна нагоре с онези лъчи

на светлото, облачно, синьо пространство

където усмивка ефирна мълчи

за нашата морна от нежност и странство,

отколешна среща на сродни души.

Изпъстрено с радост, тревога и смисъл

е времето бързо изтекло през нас.

Дали ще намираме винаги смисъл

да срещнем сърцата си в точния час,

от който съдбите ни почват наново,

през който безумно животът тече,

след който от пепел възкръсвам отново,

а ти се прераждаш със ново сърце.