Вече го знам. И нямам край.

Твоята нежност ме пробожда.

Ти си и път, и ад, и рай.

Твоята обич ме спохожда.

 

Искам да имаш дар от мен.

Искам пак огън да разпали

силата в теб. И в моя ден

всичко да пламне във пожари.

 

Ето настъпи онзи час,

в който безкрая пее лудо.

Всичко се случва въпреки нас.

Всички ни гледат днес в почуда.

 

Късно е вече за лъжи.

Моята клада те поглъща.

Раждат се в теб безброй звезди.

Мойто небе с любов прегръщаш.

Летете..................

Летете..................

обичай


обичай

Сандо

Целувам ти ръка, Дел! Вещичка беличка, любимичка. :-))

Понякога моментите са дълги като цял живот, но все пак.... летя! Летя... Въпреки всичко летя! :)))

От себе си, естествено, не можеш да избягаш, затова и изненадките, дето си ги спрягаш са само скрити потенции на натурата ти. Усмивки. Целувкови.

Ако човек може да повярва в БОГ без да го е пипнал, то тогава няма пречки да вярва в каквото си поиска. И ти го правиш отдавна.

Вселената обича да бъде прегръщана, можеш да ми вярваш! И... трябва да се научиш да я гледаш право в очите с много обич...едва тогава би могъл да продължиш... ти знаеш накъде. А онази тетрадка, която скъсах, а твоите стихове, а онази нощ когато избягах... Няма случайни неща, съкровище, няма... Усмивка. Отнасяща.

можеш ли да обясниш дишането?
а можеш ли да обясниш оргазъма?...
Това е и щастието... опитваш се да го обясниш...опитваш се да го уловиш... тъгата е спътник на самотата... А тогава, на върха усещаш колко си сам....в тишината сред думите, които бягат...

Нека бъда ...за теб...тихия дъжд навън...,който те води в съня...

Изобщо не си се променил. Пак приличаш на магнит и пак забравяш, че не съм карфичка. И все забравяш, че сме от един цирк и си знаем номерата. И понеже превръщаш мястото в говорилня, мини на скайп веднагически. Образ неземен... :)))))))

Щастието е нирвана.
Масата мери щастието си с материални категории...
Ровиш с длетото тънко, но спомените са като онази оловна руда, парчето подземен космос, която ми подари, remember? Хай на скайп...