Нежна синя светлина

ме повика през полята.

С тихо ехо на жена

аз полегнах на земята.

Гледах онзи хоризонт,

начертан ми от безкрая.

Облачен небесен кон

яздеше над мен към рая.

Вятър, слънце и небе

сътвориха ме от нежност.

Синя песен на дете

върна ми една безбрежност.

Сън сънувах и разбрах -

няма обич без утеха,

няма първороден грях,

няма истина без дреха.

Има само тишина

с музика от нежно слово.

И със синя светлина

стих аз пиша ви отново.