Защо, Любов, от бездни ме създаде?

Ориса ме, през истина, с мечти.

Защо, Любов, от огъня ми даде?

Защо ме разпиля и претвори?

Сърцето ми обрече съдбоносно.

Душата ми омая пак в екстаз.

Защо, Любов, от мисъл буреносно,

очите ми проплакаха и аз 

разкъсах в себе си онази струна,

която пееше с омаен звън.

Защо, Любов, през свойте пълнолуния

разтърси ме с вълшебния си сън.

 

light calls love.. because it burns

Licentia potica. :)))

свят на сънища..

И пълнолуния от Любов...

А бездната се изпълва само с бездна, помниш ли? ;))

... всичко помня. :)))

Написах нещо мъничко, така само за усмивка. (:
То беше поповод Стъкления свят де, ама нищо ето го тук:

"Някъде строят вселени, някой в мене ги руши" ( всъщност не съм измислила зафлавие, на твърде много места съм разпиляна).


"Някъде строят вселени"

Нещо, минало е през очите,
и проникнало е в пъстроликата душа,
мъничко парченце от звездите
може би раздразнило под миглите е, някоя сълза-мечта.

С вятърни коси смехът ти пак навън се скита,
броди твоят дух щастлив или неутешим
търсиш съвършената половинка, твоят си.. всевечният любим.

Чуваш цветовете как се търкат във дъгата,
и отворила очи пак търсиш си да вдъхнеш свободата.

А морето се бошува страстно,
чуваш го със разноликата душа.
Щом затвориш си очите,вътре в себе си си пак сама,
И със сила ледено-горяща, лумва в тебе пълна пустота.

В този миг безименна стихия,
дава ти и сили и криле,
да си спомниш свойта вътрешна магия.
Че в очите си все още носиш онзи блясък,
блясъка в очите на дете..

..и навън излезеш ли сред сивотата,
и студена стане ли нощта
не забравяш ти да вземеш - своя пламък,
своята усмихната искра на вечността.

Моя "Стъклен свят" и моето "Някъде строят вселени, някой в мене ги руши", беше стара сълза за една Любов, която освободих...

И моето ввсъщност описание на особождението на една моя любов, но заради вдъхването на свобода от тоите стихове положих усилия да го напиша. Разбира се знам, колко грешки в ритъма има, а и какви ли не други още, но това е само чувство, аз по принцип не пиша така.
Нищо, макар всичките грешки ми става мило, ако те е стоплило)) И то вече стана ясно, че е подарък за теб , може би малък, но искрен :-)

Беше чудесно! Благодаря ти! :)))