Толкова си чуден, непривичен.

Толкова красив и устремен.

И сърцето ми към тебе тича.

И сияеш в моя влюбен ден.

 

Толкова си волен, буревестен.

Толкова омаен, съвършен.

А в сърцето ми се сбъдват вести,

че съдбовно ще пребъдеш в мен.

Ако можеше всички да мислят така за човека до себе си, щеше светът да е рай.
Росен Тодоров,сп.

"Жената вижда любимият мъж като сянка на Бога!"

супер е. Аз не разбирам от поезия , но това е нещо което много ми харесва. Кратко ясно и точно... също така и докосващо. Супер.

Докоснат...:)))

Пу за мене пък ...

За теб е, за теб е... Усмивка. Лъчезарна.

Усмивка - твоята,
лъчезарна като моята,
връщам ти сега с замах
и от гаджето не ме е страх.

Криеницата сега,
прекратявам веднага.
Тъмно става вечерта!
Да не сбъркаме играта
и да разсърдим ний жената.

Спирам с плоската си рима тук
и захвърлям я в боклук (Recycle Bin).
Всичко туй е на шега,
не обиждаи се сега
щото имам си жена - хаха.

Ха.

Хахахахахххх.... усмихна ме. Всеки истински мъж има си жена. И обратното. Смях. Сърдечен.

Егоистично искам и аз, още повече, че стихът си е мой.
imobilare, ще ме прощава. ))
Чудото ми тя, ненагледно!
Гош

... ти си достатъчно о-дарен... одарен... ударен... :))),
чудеснико! :)))

В блог със чудеса си влязох аз
и сега ще съм сред вас.
Гош, ти щеш не щеш сега
ще се бийм за таз жена.

Чудо, приказно се появи
и веднага мене заслепи.
Ще ти бъде трудна битката признавам
щото съм магаре и лесно се не давам.

Сив съм, стар съм със проскубана опашка,
нека ти покажа мойта синя прашка.
Тука смесих две неща,
чалагата и глупостта.
Мен главата ме боли,
трябва повече да спи....

Аз отивам си сега
и предавам таз жена - на теб,
гледай я добре и вярно,
ще се върна аз повярвай.
Искам да е по щастлива,
хубава и по игрива.

Игрива ... не ме питай от къде го знам,
знай че нямам никкъф срам.

:)))))))))))

То такъв талант ... то такова нещо... :)))) ,че пък и скромен ;) Само едно мога да кажа за моята поезия колко и нескромно е да я оценявам аз ... НА БОКЛУКА :) Само за майтапа "римувам".

Усмивка. Вятърна.