Понякога се спирам при дъжда

и сгушвам поглед в мокрите му длани.

Понякога пребродила света

се спирам с обич в кътове избрани

където всеки миг е светлина,

а в облаците сбира се покоя,

където срещам само любовта

и истинската песен на пороя.

 

Там винаги ме чака онзи ден,

през който ще запея като птица,

ще бродя боса в кът усамотен

и всеки цвят ще скътам във зеница,

за да e светла после радостта,

за да ухая цялата на слънце,

за да прегърна чудната земя

с целувката на цвете и на зрънце.

хубаво, wonder!

там е хубаво, там... където в облаците сбира се покоя...

поезията ти ме печели пред . . другата ;)
Виж, че могло ))

Кое могло? Да пиша както си искам? Или да те печеля когато си искам? ;))) Всъщност... всичко може, ако е Път и Постигане - Дао дъ Дзин.

/PS Стихът е древен и няма да върна перото на патицата! Усмивка. Лекокрила./