В моя дух, неизстрадал повелята,

остриета заби светлината.

Избуяха огньове в постелята,

под която приспах синевата.

Оглушително спря тишината ти.

Разпиля се на утринна песен.

Тежка зима споходи душата ми.

Сгромоляса се пътят отвесно.

Колко лесно прахосвахме истини

в пещерите на словото наше.

Изтрещяха куршумено мислите.

И светът свърна нейде уплашен.

Разлюляха се бавно устоите,

на които разчитахме много.

И открили се в чувствата - своите,

се докоснахме двама до Бога.