Колко различно е чудото в мене -

малка частица от слънцето денем,

тънка черта от безсъние нощем,

нежна следа в птичи полет и още

бурна целувка от звън на река,

тихата нега на стара гора,

кратката мисъл на мъдър човек,

нежност от полъх ефирен и лек,

много надежда за свято добро,

вятърен танц на самотно дърво,

буйният пламък на огнен венец,

в прежда от облак прозрачен конец,

с който зашивам си в стара торба

всичките грешки от студ, топлина,

всичките скърби и мрачни сълзи,

всеки спрял спомен, от който боли.

И поемам напред с разтуптяно сърце,

пълно с обич добра на любимо дете,

пълно с истина, вяра и приказен зов,

оцеляло след много човешка любов.