Човек преживява загуби и печалби всеки ден:

-         Сутрин той е Поет,

-         На обяд – Философ,

-         Вечер – добродетелен,

-         А Нощем намира Бог.

Без Любов човек не може да стане Поет, но разочарован от Любовта, Поета става Философ. Потънал и фалирал в собствената си  философия, човекът става Добродетелен, но разочарован и в добродетелта, човек открива Бог.

"Днес хората се обичат външно, но това не е любов. Любовта към хората подразбира любов към Божественото в тях. Обаче, докато не намерите Божественото в себе си и го обикнете, и хората не можете да обичате... Първо ще го намерите вътре в себе си и в хората, а после ще го намерите и отвън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, ...и образуват системи от планети”

Феноменологията на Любовта е разгърната в триада, съставена от любов към Първата Причина на Битието, любов към другото, за което е предпочетен традиционният християнски термин "ближен", и любов към собствения Аз. Тази триада фактически е ключова, защото детерминира във философски и в психо-социален аспект последователност, съвсем различна от традиционните парадигми.

"Всички трябва да спазвате закона на триъгълниците, понеже той разрешава противоречията в живота."

Петър Дънов, "Любовта"