В любовта има нещо убийствено!

Само с мъката тя е Любов.

С колко думи си казваме истини?

А пред мъката с тих благослов

коленичим, преплели ръцете си,

пием с погледи тиха печал

и нанасяме удар в сърцето си:

"Искаш всичко, а колко си дал?"

В любовта ще разпънем душите си

не на кръст, а на страшна звезда.

Всеки лъч ще изгаря очите ни.

Всеки лъч ще ни бъде зора.

И когато изтлеем след пламъка

всеки въглен по пътя ни нов

ще е спомен за нашата паметна,

непресъхнала в сълзи любов.

 

истинско
тъжно

... когато любовта не е безусловна като дишането, плащаш равнопоставено цена, но губиш ценността. Усмивки. Светулкови.

Dumite edva ti nastigat smisyla. Poet si, wonder )

Право казваш - все не стигат... Думите. Чувството ги злепоставя в устрема си да прелее в тях. Смях. Ромол. Поточе. Онзи неземен птичи хор, който кара тревите да настръхват.