Пак огнената мелница - живот

поиска в мен да смели всяко зрънце.

Да ми нахлузи своя груб хомот

и да загърби онзи миг от слънце,

през който в тебе срещнах любовта,

през който свят в искряща необятност,

отвори твойта огнена врата

и сля в усмивките ни свята жадност.

Пак огнената мелница - живот

през мен преся до болка любовта ти,

надскачайки житейския си брод,

в сърцето си обикнах пак духа ти.

Как само го можеш )
Н.К.

След всяка нега, с която целувам,
ще е различна твойта тишина...
А накрая Рая, която падна на дансинга? Хахахаххх...
Имаме красиви мигове, ПриятеЛю(д)Мил.

Не беше дансинг, а сцена. А Райка си зяпаше в Калановски, докато Иван опваше червеното въже. Шоу пълно )

Така беше! :)))