Обичам те! Без повод. Без причина.

Обичам те такъв какъвто си.

Доброто чудо в мен през теб премина.

Любов ни случи. И ни преоткри.

 

Обичам те! Безкрайно. Безусловно.

Обичай ме сега. Каквато съм.

Докоснал ме дълбоко и съдбовно,

отключвай най-прекрасния ми сън.

ПС` Бебенцето е писало за любимата ти книга `Дългът към удоволствието`.

Прекрасни стихове!
Истинско удоволствие е четенето на стиховете ти!

Той има вкус и си е моят Робърт Пърсиг! Не го пипай!
Имаш и още един любим, както казваше Венко "стихосложение като ръкавичка за душичка". :)))

Казано от Теб топли и е радост! Усмивки. Слънчеви.

Ако не ти хареса, изтрий го. Може и да си направя собствен блог, за да не се изкушавам в твоя. Бъди гостоприемна )) Г. xxxL

Сега съм в любовен период, редуван от зелен период и приемам само естетска любовна лирика. Ще те цензурирам ако си прекалителен. :)))

Душата - зъб преди изваждане,
анестезиран до несъществуване.
Лидокаиново понасяна
във името на всичките ни битиета,
които сме приели за живеене;
душата - неудобен рафт - високо,
за книгите, осъдени на недоверие
и умалени до сълзливата ни милост,
възпираща ни да ги хвърли.
Ако понечите от безразсъдно лекомислие,
поради някаква игра или любов
да върнете тази душа към поезия,
спиралата й ще смени посоката си -
земетръсно -
наместо сигурното и извечно дясно,
което е напред за всчики орбити,
за всички галактики и за всички охлюви,
ще се заключи в себе си обратно
пеперудатат ще се върне
чрез сила по-голяма от онази,
която издърпва цветето през фитила на стъблото,
към красотата на гъсеницата - обещание;
пространството ще остане без значение
и времето - без смисъл.
Ще зазвъни душата в празничното си умиране
и може би някой някъде и някога ще чуе.
А Бог ще се усмихне бащински.

Целуваческите възклицания до безсъзнание - утре!
Нека пак го прочета... Рядко в белите стихви улавям смисли..., но тук има, има... многости. Чета отново...

Когото,...каквото и да обичаш - продължавай :)

emikelangello

Наистина любовният период се усеща :)))
Щях да си го отнеса така този стих :) само с влизането, но пък коментар №1 ме развесели :))))
Слънчев ден!

Специални поздравления! ;)*

Но нали знаеш, че Изворът на Любовта е в нас. Да обичаш си е качество на духа. :)))

... при мен е перманентен любовния период! Ха! Иначе и аз се развеселих, но Гош си е гностик-футурист понякога и често се ровичка в духовно хорското познание. Дори често повтаря: "Христос дал на хората Гнозисът-познанието,което е нужно,
за да се разшири съзнанието им и да се изкачат до Плерома. Това познание не е логично,като това от учебниците, то е интуитивно."
Иначе стиха си го вземи - ти си едно от слънцата тук, които харесвам искрено и ми светва когато те видя наоколо. Благодаря, че те има! :)))

Както вика Ланчестър "Всичко е удоволствие и всичко е чудесно в подредбата на една трапеза за изискания вкус...от еротиката на отвращението до психологията на едно меню, от перверзната история на прасковата до огрубяването на небцето, от схващането, че сиренето е "трупът на млякото" до обвързващата сила на кръвта". Важното е да уловим тънките нюанси на философския ексцентризъм, който ни идва извътре.
Прегръщам и успех на изпита! /Всъщност знам, че ще успееш!/

Родено е от прекрасно чувство... Любовта е Кръговрат. Хармония. Змия захапала опашката си. Началото на всички начала... И когато я преоткриваме всъщност откриваме собственото си можене да я сътворяваме от бездни и небета. Усмивка. Топла.

Мила, Уондър (като гледам така ти викат) чета ти стиховете отдавна, но днес ми е дошъл момента и аз да се изкажа мъдро ;) Ти си истинско ЧУДО!!!

Пиши веднагически в utrinno@abv.bg
Ако си в Бг, искам да се видим непременно. Имам страхотна идея за едно... добро деяние. Утре се прибирам. Ще ти звън. Усмивки с лъчезарие.
Ей, ей, ей... как ме зарадва! :)))))))

Аз, да. Ще, в пощата. Тук съм. Чакам те. Идвай, да се радваме заедно. В Санкцилия. Познатичко и топличко.
ето и от мен:

На нощите колко настрани стоиш, как се преобразяваш
доверие във сенките, какво искаш
повикай облаците да те пазят, те са доволни
ти ще спиш отново
като стрък трева на лунна светлина
колко сладостна умираш всяка вечер
на нищо и на никого не се заканваш
това си го заслужила
това са твоите подхвърлени цветя в потока
това са думите ти , ти ги заслужи
ти предизвика нощите, листата в тях
тази кратка въздишка, лудостта
твоите пристрастия оживяват
спи, спи Уондър,
ти си се събудила.

Обичам те, чудеснико!
Хуквам...

Като гледам, Дел, имало дебат и съм заинтригувал gioia, но тя е свела вълнението си до `развеселяване`. Това ме изпраща да почета в блога и )) Поздрави Китарите от мен за конкурса в Лондон. Ще искам да го видя и аз. Поне, за да му хвърля ръкавицата ;))

Дръж се прилично, че не всеки ти е готов за хюмора. :)))

Усмивкиииииии!

Аз хващам гората отново, но ако той /СловоСлагател/ те напъпли като Муза, не се дърпай - ще свикнеш! Това е най-очарователно-умния-мъж-поет-красавец-адвокат, който съм виждала някога. А и знам, че няма да видяяя. Но е джентълмен. Отиде да ти чете целия блог, защото му казах, че приличаш на мене ми и той хукна да те харесва. Ми така де... хубава, умна и преди всичко скромна! И от мен усмивки хвърчила. :))))))

Спокойна съм вече :))) щом е проверен и доверен :) и джентълмен :)
А пък аз няма на кой да се метна, а :)?!
до...

За него важи в пълна степен, любимото ми твърдение на Лао Дзъ:
”Цялостното същество вижда, без да гледа, знае без да отива, постига без да прави”

... да знае, че му благодаря!