Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
11.06.2007 16:13 - ЗА ДВЕ КАПКИ МИЛОСТ - 2-ра част
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 1781 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 11.06.2007 17:18


Дрехата й прошумоля като горски поток през клонака и полетя към земята. Всичко избухна в пламъци.

     Отвори очи. В ръката си държеше чаша препълна с вино – кървавочервено и ароматно. Капчици пот се стичаха по кожата й и оставяха малки студени следи. Тя отпи жадно от чашата и се отпусна в завърналата се омайна глъчка на уютната стара кръчма. Отпусна се назад към избелялата картина на стената. Избеляла като душата й от толкова много отминали години. Сега видя – жената бе с бяла коса и същите кафяви топли очи, от които струеше светлина и блаженство.

- Нима още не свършило? – попита тя. Попита тихо и внимателно. – Нима безкрайно ще се гоним, оплетени в тези безумия на времето? – Тя се променяше, променяше се, заедно със завръщащите се болкопълни спомени.

- Не, утре трябва да свърши всичко. Утре, както казах е Края на света, мила моя.

- Да. Краят е. Краят на твоят свят. Аз създадох Шестата раса. И тя ще пребъде в следващите хиляда години светлина, Сянко моя любима. – гласът й стана дрезгав, плътен, нетърпящ възражение. Тя отново бе воин. Воин с меч от светлина.

       Той видимо потръпна и дъха му се вледени. Черни нокти разкъсаха вътрешностите му, очите му кървяха, а в празното му тяло бурите гърчеха силата си и помитаха с ожесточеност и последната капка от човещината му. Светът се сгромоляса и той се върна в Началото му. Чу гласът на мрака:

-         Ще срещнеш Светлината и тя ще те заслепи с красотата си, затова давам черното на очите ти – да я поглъща.

-         Ще усетиш в нея прекрасна сила и ще я пожелаеш – затова отнемам душата ти, за да не й се обричаш.

-         - Ще трябва да я победиш и унищожиш – затова изпълвам тялото ти с огън и мрак.

В отчаянието и трудностите може да израсне забележително вътрешно усещане за свършек. Години се сипеха през пясъчния часовник на Времето в необратим световъртеж. Заплиташе се мрака в него на твърди възли от горест и той все по-дълбоко опознаваше светлината и разбираше, че ценните хора ще се стремят винаги към нея, защото е по-трудна за постигане от мрака. Поразително беше, че мракът забрави да отнеме Сърцето му. А там дремеше, готова да избухне най-ярката светлина, наречена Любов. И осъзна... Всичко е Илюзия, освен Любовта!

       Дишането му смени ритъма си и го изстреля напред във времето – сред тъжно-обезлюдяващата се кръчма. Сините пушеци замираха в ъглите й като самотни паяци. Той погледна Софи и нещо в него възкръсна. Искаше да я докосне. Протегна ръка с благоговение и погали косите й.  Тя потрепери. Нещо в недрата й се пробуди, размърда и стихна готово за живот. И тя си спомни Всичко до края на Времето.

       Неговото докосване заискри през шампанското в очите й, удави се в златните точици там, заслиза през мислите към сърцето и потъна в утробата й, където заслушан в посланията на бъдещето, спеше младенец.

       Сякаш тишината се взриви. Софи засия. А Сянката се пробуди за живот.

-         Обичам те!

-         Обичам те!

Промълвиха го едновременно и усетиха, че са смъртни врагове. После сплетоха пръсти.

     Озоваха се в Началото на всички дни. Времето течеше забързано по небето.

Луната идваше и си отиваше, след нея слънцето, облаците. Вятърът събираше годините като песъчинки и ги превръщаше в мигове, разпиляваше ги, и ги събираше.
     Сплетените им ръце не се пускаха, очите им не се затваряха. Софи прошепна задъхано:
- Всичко свършва, и всичко започва. Змия захапала опашката си. Имаме Любов, а не любов.
- Трябва да те унищожа отново. Този път завинаги, защото утре светът ще потъне, овладян от  Злото. А душата ми ще скита бездомно из Мрака. Ти също няма да можеш да се върнеш вече – безгласно отвърна мъжът със зеленото в своите очи.
- Не, аз ще създам нов Свят за нас. За първи път, но за последен, мили мой.
После се завъртяха сякаш в танц, все така оплетени един в друг, все така загледани, все така мълвящи си, изпълнили Вселената със Смисъл.
     Изведнъж се спряха, като че замръзнаха във въздуха. Сянката се отдръпна назад отпусна ръце и сведе поглед. Чуваше само гърмежа в сърцето си.
- Аз съм безсмъртен – рече безизразно той. – Плащам кармичния си дълг хилядолетия вече...
- Не можеш да умреш, защото си позволил да се всели в теб Мрака. Ако повярваш в онази топлинка, дето трепти в гърдите ти и помолиш Светлината за две капки милост...

- Неее... Имам сърце, но то е така безполезно в света на бруталности и лъжа, на манипулации и кражба на свободната воля, този свят остана свободен само за безсърдечия... Ето виж – и той отметна тъмното си наметало, а там, където бе мястото на сърцето пулсираше огън. Пламъкът заплашваше да го опожари... Лицето му изписваше страдание и владеене над болката.
- Не знаеш нещо важно. – продължи Софи – Аз имам още една капка милост в утробата си - твоят син, заченат, за да се роди Утре. Ако убиеш мен - убиваш себе си, убиваш и него.

- Сбогом, мили мой. Отново си поставен пред Избор. – тъжно промълви Софи. После протегна ръка и докосна с Любов най-самотния демон във Времето.
       Небето изсъска и почервеня. Червеното се изля в очите на мъжът, те учудено се затвориха, а нежното, красиво тяло на Софи се притисна о неговото и тя целуна последната въздишка, отлетяла от устните му към Дълбините.
       От душата й се отчупи още едно късче възхищение и закичи пак очите му с огън. И пак, и пак... до Утрето.

       Онзи зелен пламък се разгоря и от погледа му започна да се отлива нещо тежко, приличащо на смъртен покой. Нещо се разбуждаше в недрата му, разплиташе се на ярости и предсказания, усукваше и запридаше сребърна нишка в кълбото на мисълта и увисваше в душата му неоткрито и очаквано. Покъртителна просъница и настръхнали насреща му видения.

       Тихо валяха листа в погледа й – кафяви на златни точици, сякаш есента целуваше лъчите през тях, а после бавно разливаше багри в усмихнатите й устни. Тя си припомняше. Всичко е възможно когато имаш две капки милост. Усмивката й засия с любов.

       После видя поляната. Зелена морава осеяна с маргаритки. Спомни си как легна сред цветята и се взря в небето. Искаше точно този мъж. Мечтаеше го. Копнееше го. Зареяно погледът й потъваше в облаците. Небето се въртеше в някакъв бавен несвойствен ритъм, но душата й го следваше с преданост и смирение.

Искам милост, а не милостиня. – промълвиха устните й. После заприиждаха сълзите…

     Молитвата отключваше Небето за тях. Съмваше. Мръкваше. Синевата бе изместена от кадифено-сребърни светлинки сред тъмното мълчание на безкрая.. И всичко се сля – поляната с маргаритки, звездното небе, и две прекрасни очи проникнаха дълбоко в душата й.

Тя очакваше... Тези Две капки милост трябваше да дойдат от сърцето му. За Любовта и за рожбата му.

       Софи отвори очи. Кръчмата бе полупразна, на масaта трепкаше догаряща свещ, зад нея нямаше нищо, само сянка и един празен стол – самотен и олющен от спомени.
       Жената се облегна назад и в ръката й се появи цигара, запалена на последния пламък на свещта. Запуши. Вглъбено се отпусна. Картината на стената зад нея се отрази в златните й коси и синкавия дим от цигарата, нарисува Началото.

      Оставаше й само да чака докато Молитвата се откъсне от душата й. Обгърна я мрак. Нещо шумолеше зловещо сред него. Тя коленичи до стола и молитвено сплете ръце. От устните й струеше любов, очите й бяха затворени, тялото й потръпваше от студ и тогава чу в сърцето си думите. Устните й замълвиха усмихнати:
-    Господи, простри десницата си и Благослови ме!
     Дай ми Любов вечна, Смирение тихо, Благочестие пълно, Сбъднати Истини, Чистота свята и Твоята светла Правда. Вземи от мен всяка капка сквернословие, униние и невяра.
     Коленопреклонно ти Благодаря за Всичко, с което си ме одарил, Господи – за умението да обичам, за познанието да благопреуспявам, за люботворчеството и силата на моя дух, за светлината на моя ум и за добротата на моето сърце!
     Пази ме, благи и всеопрощаващ Господи, за да бъда винаги себе си, за да обичам с цялото си сърце, за да прощавам и да забравям, дори най-тежките неправди срещу ми.
     Едно сърце имам, Господи – преизпълни го с Любов! Една душа имам, Господи – пропий я с виделина! Един ум имам, Господи – благослови го с дълбочина! Един дух имам, Господи – дай му образа на Любовта ти, Светлината на Истината ти,   Съзвучието на Мъдростта ти, Сиянието на твоята небесна Чистота и Хармонията на твоето Съвършенство!
Амин!
     И тогава навън падна гръм... Небето с въздишка раздра мрака и го прониза с милиони светкавици като с копия. Наведе го до Земята и продъни недрата й, пещерите й, миналото... А после зарида и сякаш потопа на сълзите му искаше да измие всичко грешно в този свят.
     И там някъде далеч Назад, Нещо в недрата на Сянката избухна в пламъци. И там някъде далеч Напред огънят започна да чисти Мрака. Болеше раздиращо, вечно, но съживяващо. Събуждаше се някъде душа... под сребърните капки милост.


     Автори: Атанас Кос и Дела Раи

 



Тагове:   милост,   капки,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tamzin - Разкошно! Благодаря...
11.06.2007 16:41
Разкошно! Благодаря...
цитирай
2. wonder - tamzin
11.06.2007 17:23
Благодаря! :)))
цитирай
3. dana55 - Дълбоко, много дълбоко...
11.06.2007 19:04
!!!
цитирай
4. wonder - dana55
11.06.2007 19:35
Защото е преживяна... алегория. :)))
цитирай
5. kiarasoto - БЛАГОДАРЯ ЗА СВЕТЛИНАТА !!!
30.03.2012 09:08
Любовта е светлина, път и живот за човешките същества.
Прочетох нещо толкова истинско и желано съкровено и търсено, написано само в скрижалите на времето. Това е част от петия космически сценарий за човешката любов разкрила чародейството си и спасила любовта от потъването и в мрака.
НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА НИ ОТНЕМЕ ОНОВА, КОЕТО НИ Е СЪТВОРИЛО !!!
МРАК И СВЕТЛИНА Е НАШАТА СЪЩНОСТ, ТАЙНА И ВСЕОПРОЩЕНИЕ В ИМЕТО НА ЛЮБОВТА.
ВЕЧЕН БЛАГОСЛОВ !!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10242320
Постинги: 2340
Коментари: 27255
Гласове: 157366
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31