Целунах ръката ти. Ти ме погледна.

И нещо препъна се в мойта душа.

От погледа твой пак до мене приседна

една споделена голяма тъга.

Никой не вярва! И всичко обричат

хората, спрели до мойта съдба:

“Пази се, момиче, когато обичаш

сърцето ти става голяма сълза!”

Надеждата в твойте очи е завивка,

а в мойте очи плуват светли лъчи,

пътечки си правят през мойта усмивка

и после превръщат се в светли сълзи.