Докосна ме душата ти с крилатост

и в мен копнежи стари възроди.

Препуснало в небе от тиха святост,

сърцето ми с любов се прероди.

И с някаква поличба много стара,

на кон от синева, пристигна звън

и светлото на моята китара

отново сля се с твоето “навън”,

отнова изрисува с устни топли

на летния дъждец грижовността

и прокопитил вятърните вопли,

мечтите ми дари на Любовта.