Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
29.05.2007 17:58 - 4. Българските Поети - убити и самоубили се! Петя Дубарова
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 3972 Коментари: 10 Гласове:
9

Последна промяна: 22.03.2010 10:49


ПЕТЯ  ДУБАРОВА

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности — морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Петя Дубарова се самоубива ненавършила 18 години, на 04.12.1979 г., в Бургас.

Истината за смъртта й... дали се знае?

 

 

НАСТРОЕНИЕ

 

Препъна се във облака небето

и падна като купола на храм.

Извика нещо с писък самолетен.

А после аз видях, сърдит и ням,

 

как нощен дъжд приведен подковава

на облака изрязания ръб.

И синя радост в мене разклонява

короната си, мощна като дъб,

 

защото като палава минута,

внезапно грабната от дълъг ден,

живея аз от никого нечута,

а цялото небе живее в мен.

 

 

ЛУНАПАРК

Светлините са изплели светла кошница

и люлеят лунапарка си във нея.

И дърветата в зелените си нощници

не заспиват, а се смеят и се смеят...

 

По челото ми пробягват сенки алени

на усмивки и червени карамфили

и ме шарят със очите си запалени

тези малки и добри автомобили.

 

И от светлото си щастие изтръпнала,

напоена от вълната ярка,

аз превръщам се запалена от блясъка,

във немирна светлина от лунапарка.

 

1976

 

ПОСВЕЩЕНИЕ

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моя страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

 

ПРОЛЕТ

Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.

 

Мокрее стопеният сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе.

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

 

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим... Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?

 

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

в косите ми блика, в кръвта ми тече...

 

ЕТО МЕ ДНЕС...

Ето ме днес съвършено разлистена.

Дяволска сила във жеста ми свети.

А във очите ми тайни и истини

врат като билки в магични котлета.

 

Дълго пих кръв от зелени насекоми.

Живо месо от издъхващо птиче

ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,

за да добия сърце дяволиче.

 

После презрях и магии, и измислици.

Стига съм търсила - казах - наслуки.

И пожелах да ми станат орисници

всичките живи човешки науки.

 

Не за да бъда всевластна незнайница,

нито с човешки съдби да играя,

а да гребете от мене и никога

да не ме изгребете докрая!

 



Тагове:   убити,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. vasisid7 - Болезнена празнота...
29.05.2007 18:07
УНИКАЛНА Е ПОЕЗИЯТА Й...
цитирай
2. wonder - Да, vasisid7, невероятна картина от приказни светлосенки!
29.05.2007 18:21
Много неповторимост има в нея... И красотата на преминаващ светкавично метеор.
цитирай
3. gioia - ...
29.05.2007 20:49
Живост, нежност и експлозия!
Да, невероятни картини преминават през мен, когато ... не, не чета, когато я усещам... и не мога да я изгреба докрая!
цитирай
4. wonder - Аз я дишам... gioia. :)))
29.05.2007 23:19
Ето ми любимата картина:

"В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див..."

цитирай
5. comfy - !!
30.05.2007 09:36
*
цитирай
6. wonder - Знам, че мога да чета мисли, comfy, но...
30.05.2007 09:41
... ти го удари на мързелива телепатия! :)))))))))
цитирай
7. анонимен - Петя Дубарова
30.05.2007 10:48
е невероятна!
Е!
цитирай
8. wonder - Така е... bbbbb!
30.05.2007 22:46
Приказна е...
цитирай
9. dennis - владееща до съвършенство словото...
10.06.2008 09:43
поетеси от нейния ранг буквално могат да те "взривят" с думи, но така - че да искаш още и още :)
цитирай
10. alexs - "Истината за смъртта й. . . ...
25.04.2012 15:42
"Истината за смъртта й... дали се знае?" Днес щеше да навърши 50 години! Поклон пред паметта и!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 10093326
Постинги: 2308
Коментари: 26991
Гласове: 155810
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930