Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
25.05.2007 17:23 - 1. Българските Поети - убити и самоубили се! Иван Методиев
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 15169 Коментари: 21 Гласове:
12

Последна промяна: 31.03.2017 00:01


Отдавна пиша Истината за това. Ще ви ги разказвам един по един. Гениите на Българската поезия!

1. Иван Методиев - убит или самоубил се 


2. Вапцаров – убит

 

3. Петя Дубарова – самоубила се

 

4. Яворов – самоубил се

 

5. Ботев – убит


6. Гео Милев - убит.
7. Пеньо Пенев - самоубил се.
8. Никола Ракитин - самоубил се
9. Веселин Андреев - самоубил се
10. Людмила Исаева - самоубила се
11. Иван Бурин - самоубил сe
12. Димчо Дебелянов - убит
13. Димитър Бояджиев - самоубил се

14. Змей Горянин - починал при неизяснени обстоятелства и дългогодишно наложено отшелничество и самота.
15, 16...
... и още други...

1.Иван Методиев 

 

Иван Методиев Маринов е роден на 13.09.1946 г. в София. Завършва химия в СУ "Св. Кл. Охридски" през 1970 г. Работи в Института по почвознание (1973-1982), в изд. "Български художник" (1982-1983). През 1983-1991 г. е редактор в отдел "Поезия" на сп. "Септември". Публикува стихове от 1973 г. Издател, редактор и идеолог на сп. "Нава" (от 1990), издание, свързано с търсения в областта на кратките поетически форми. Автор на стихосбирките "Прости сетива" (1980), "Пейзажи на душата" (1983), "Космогония" (1987), "Брод" (1989), "Структури" (1989), "Майка на вселената" (1990), "Време и нищо" (2001), "Повече тишина" (2003). Поезията му е опит за разкриване на философските и екзистенциални проблеми, пред които е изправен съвременният човек. Умира през 2003 г.

 

В предговора на Антологията „Избрано” на Иван Методиев, Светозар Игов пише:

„Иван Методиев съвсем не бе непрактичен интелектуалец, напротив, той имаше и солидна практическа професия и делови нюх, но остана верен на творческото си призвание, опитвайки се да поддържа художествена галерия. Която пропадна не защото мутрите престанаха да се интересуват от изкуство, а защото - след като окрадоха националното богатство - лидерите на живковската мафия се заеха да разчистват пътя на своите галеници и техните приятелски кръгове.

През този период под перото на Иван Методиев се появиха още пет книги - от “Майка на вселената” (1990) до “Време и нищо” (2001), в които гласът на страданието и болката на българското общество се превърна в лирически поплак, художествено репрезентативен като нов момент в развоя на българското слово, което винаги е било “етически смисъл на историята” (Т. С. Елиът).

И неизбежното дойде - през юли 2003-та поетът напуска дома си, казвайки, че тръгва към Пирин. След седмица тленните му останки са намерени край Банско. Смърт при “неизяснени обстоятелства”? Напротив, обстоятелствата са прекалено ясни, замъгляват ги онези, които не желаят да се види очевидното, което поетът пределно ясно е казал в заветната си творба: “Дай ми” - бягството му от “голямото тържище”. Защото истинската поезия представя “ценни книжа”, които не се котират на тържището на живота, ако припомня думите на един стар поет.”

Един ручей,
две жадни врани,
три четвърти от ветрец.

Седемнадесет мушици край върбата
си играят на дъждец.

ПЪТ – Иван Методиев

Уж ручеят върви към мен,
а най-спокойно отминава.

Уж птицата говори с мен,
а някак все по-тихо става.

И хлябът зрее уж за мен,
а в същност себе си разказва.

На мравката ще сторя път,
а тя не ме и забелязва.

 

Иван Методиев

Поле, поле, безгрижен кръговрат
от прости вещества. В дълбочините
на мъртвите пулсиращият свят,
а горе пеперуди сред тревите.

О, всичко от това, което съм
след време в тази пръст ще се прелее.
Не питам вече смисълът къде е,
ветрец повявa сякаш в полусън.

Щастлив съм аз, свободен, споделен,
пълзя, летя, на шипка се преструвам,
аз облак съм, вселената е в мен,
дъждът е тя, чрез който съществувам.

Не, аз съм безначална самота,
която в съществата се преражда.
Идеята за бродещата жажда,
несретникът с напукани уста.

 

 

МИГЛИ   - Иван Методиев

 

Щом животът е Защо, ти бъди Защото.  

Щом е всичко зло и зло ­ в чаши да е злото.  

 

С миглите ме прошепни. Вой отпий от воя.  

С всичките мъже бъди ­ тъй ще бъдеш моя.  

 

Кучка, уличница, смрад! Птица наранена...  

Нечовешка самота с поглед на вселена.  

 

 

Пий сега и забрави! Пий от мен, любима.  

Няма изход, няма път ­ нека вино има.  

 

Пий и разпусни коси ­ прелестно нехайна.  

Тъй ми прошепни смъртта, сякаш че е тайна.  

 

 

Кой  - Иван Методиев

 

Кой си? – попитах дъждовния облак над хълма.

Дъжд заваля.

Кой си? – попитах дъжда.

 

С бледозелени треви се покри тишината...

Ако сега

някой попита и мен

 

кой съм и кой ми е пътят, така ще отвърна:

Син е дъждът,

сладко тревата горчи.

 

 

Били ли сме  - Иван Методиев

 

Били ли сме или не сме били?

Какво от нас на този свят остава?

Мъглива утрин. Тъмен дъжд вали

над теб и мен, над тази пръст корава...

 

Безкрайна пустота след нас остава,

частици нищо, пълни с тишина

край люлката на бога — нани-на...

И сън след сън, животът отминава.

 

До ужас ме обичай. Днес. И тук.

Вселената чрез тебе ме обича.

Със всеки трепет плах, със всеки звук,

все повече мъглата се сгъстява.

 

Денят помръква! Въздухът изтича!

Прахът ни този свят осъществява.

 

 

Космогония – Иван Методиев

 

Ленива космогония от плява

и плетища с проскубани петли.

Мълчание, което се прозява.

Открай докрай магарешки бодли.

 

Насред дерето — вирче и върби.

А във водата — чергици продрани.

И вечните ни прани-недопрани,

с канап пришити български съдби.

 

Надникнеш към небето — полумрак.

Мъгли. В мъглите бог. И мокра глина.

Надникнеш във душата си невинна —

не, по-добре недей надниква пак.

 

И дълго слушаш после как вали.

А с всяка капка все по-тихо става.

И ето на — животът си минава.

И уж боли, а никак не боли.

 

Последното му стихотворение...

ДАЙ МИ

Дай ми сили, господи, да мога да убия,
та като се върна с хляб да се завърна,
о, веднъж поне безработният баща
с хляб да се завърне,
с половин хляб, господи...

Та и моето дете, нали дете е, господи...
Обещавам, няма да го галя!
Нито пък жена си ще прегърна, обещавам!
Просто да оставя хляба, господи, на масата.
Просто да оставя хляба, 
половин хляб да е.

Сбогом, любима моя, моя сестрице...
Сбогом дете мое, коренче мое...
Ей сегинка ще се върна, само да отскоча
до голямото тържище, да си взема платата...

Отвори се земьо! Отвори се земьо!
Приеми сирака, баща на сираци.
От кръвта до кокала! От кръвта до кокала!

...............
 

Литературният критик Юлиан Жилиев смята, че би трябвало Иван Методиев, да се изучава задължително от философските факултети. 
По неговите думи според Иван Методиев поетичният принцип е заложен в живота, без него е невъзможно самото човешко битие. 

"Всички въпроси за съществуването са по принадлежност поетични, а всички възможни отговори - по необходимост поетични."
 
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/01/31/kazanite-neshta-dumite-i-ivan-metodiev.677049

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2011/04/07/.509626




Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - браво
25.05.2007 17:30
Чакам с нетърпение останалите постове. Отраснах с поезията на Петя Дубарова.
цитирай
2. dana55 - И от мен браво!
25.05.2007 17:41
Благодаря ти!
цитирай
3. wonder - Благодаря, bbbbb!
25.05.2007 17:53
Някой ден истината за нея също ще блесне...
цитирай
4. wonder - Защо се случва Това, dana55, ...
25.05.2007 17:54
... Защо? Ето това се питам...
цитирай
5. wonder - Ех, emikelangello...
25.05.2007 18:12
... осенена и попарена, размислена и озарена, натъжена и възрадвана, че все пак ги е имало...
цитирай
6. анонимен - Брависимо, Уондър! Щастлив ме правиш ))
25.05.2007 18:45
Верно е гениален Иван Методиев, а и всички по-горе изброени поети и поетеси.

"Един ручей,
две жадни врани,
три четвърти от ветрец.
Седемнадесет мушици край върбата
си играят на дъждец."
Ясен

цитирай
7. starsailor - wonder желая ти късмет, защото т...
25.05.2007 18:50
wonder желая ти късмет,защото това,с което си се хванала е....абе не знам какво е ама късмет.:)
цитирай
8. wonder - Даам... Ясен, гений е - от най-големите!
25.05.2007 19:10
Само, че ще го узнаят поколенията след нас. Защо истинските поети стават известни пост мортем? Или умират заради това...? Странни въпроси ме обикалят наоколо...
цитирай
9. wonder - Спонтанно е..., starsailor, но благодаря!
25.05.2007 19:12
Кой знае какво ще излезе накрая!? Как мислиш... трябва ли поетът да умира, защото действителността трови живота му? Нали знаем, че Животът не е създаден, за да е лесен?
цитирай
10. starsailor - От каде знаем, че животът не е съз...
25.05.2007 19:51
От каде знаем,че животът не е създаден,за да е лесен?Всички обичаме да говорим за живота и разликата м/у теб и Аристотел е че ти си жива,а тои НЕ:)Идеите ни идват от нещо преходно,което дори след смъртта бива изядено от червеи.Защо тогава го правим на проблем,след като е храна за червеите.:):):):):):)Всеки е поет.Думите не винаги отговарят на чувствата(дори и при наи-великите поети и философи.)Carpe Diem wonder:)
цитирай
11. wonder - Опасявам се, starsailor, че влизаме в...
25.05.2007 20:00
... онзи диалог "отговори на въпроса с въпрос". :))) И в тази връзка бих те попитала /както сторил Уди Алън/: Защо пред неопровержимото безмислие на живота, ние избираме да живеем, вместо да умрем?
/това по повод твърдението ти, че "Идеите ни идват от нещо преходно,което дори след смъртта бива изядено от червеи./
Не бях чувала за душа, изядена от червеи, а ти? Усмивки.
цитирай
12. starsailor - Не бях чувал идеите да идват от ду...
25.05.2007 21:40
Не бях чувал идеите да идват от душата,а ти?Права си,че отидохме "там"(отговор на въпроса с въпрос).Не мисля,че живота е толкова безмислен(чак пък неопровержимо безмислен).Уди не го мисли ти.Нали знаеш колко е лесно да кажеш нещо подобно и да направиш филм,които да ти донесе милиони:)Carpe Diem wonder
цитирай
13. wonder - Вече задълбахме... starsailor! :)))
25.05.2007 22:12
Да го кажа така... Идеите са плод на Духа. :)))
Всичко креативно, творческо и откривателско има духовно измерение. И... въпреки материалното съзидаване на идеята в света на тленното, нейната трансцедентност живее в света на духовното. Субективният свят е ситуиран в културно пространство, което позволява възникването на идеите. Иначе всички щяхме да си останем... Маугли. :)))
цитирай
14. анонимен - vinagi se slu4va zashtoto ste ludi poetite ;)
26.05.2007 21:44
vsi4ki francuzi i rusnaci sa taka
цитирай
15. wonder - Луди ли? Даам... , анонимен, добило е...
26.05.2007 22:06
... нарицателност това понятие. След като Есенин се самоубил, на гроба му започнали да се самоубиват много млади поети. Точно там. Ритуално. Имаш ли обяснение за тази лудост?
цитирай
16. comfy - Уондър,
26.05.2007 22:57
а ако направим друга извадка?
Да кажем от учени, артисти, музиканти и т.н. - все гениални и все убити или самоубили се? М-м?
... Просто мисля, че проблемът е по-общ и не обхваща само поетите...
... Да не започваме с доказване и представяне на "огледалната теза" или "извадка" от гениални личности, които... (и тук избираме друг признак, по който да ги разгледаме!)

Едно намигване от мен! ;)

Усмивки! :)*

... Между другото, смята се за доказано, че Есенин не се е самоубил, а е... убит!!!!
цитирай
17. wonder - Нямаме противоречие, comfy!
26.05.2007 23:40
И Иван Методиев се води "починал от инфаркт", но както твърдят съратниците му и него като Есенин са го самоубили. Извадката може да бъде разширявана на принципа на концентричните кръгове, но аз бих щяла да не се разгръщаме чак до там.
цитирай
18. starsailor - Има прекалено много писатели-п...
27.05.2007 13:47
Има прекалено много писатели-поети-музиканти-художници и затова можеш да кажеш,че много се самоубиват.Но от чутите истории и прочетени биографии разбрах,че няма "специални" личности,които се самоубиват.Една река има 3 бряга:на първия бряг е ексцентричността,на втория е лудоста,а на третия е неталантливостта.Разстоянието м/у тях е 1 см.Сиреч...всички се самоубиват,не само хората на изкуството,а когато се самоубие един човек на изкуството в 99% от случаите това няма нищо общо с изкуството.Нещо си загубих мисълта отдавна...??????Оффф.Carpe Diem wonder
цитирай
19. wonder - Да, starsailor...
27.05.2007 14:10
... и така може да се каже.
цитирай
20. watchtowerman - Благодаря ти wonder,
13.03.2010 19:02
че ме свърза с душата на Иван Методиев. И така разтърсилото ме "последно стихотворение". Облякъл в слово тежки душевни терзания - Смисълът на Оцеляването във времена на Безсмислие...
цитирай
21. yotovava - С Иван
19.10.2010 18:09
се познавахме лично, аз също бях изумена от новината за смъртта му...

Валя
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 9972048
Постинги: 2261
Коментари: 26516
Гласове: 153839
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930