Не умирай, Любов! Не умирай!

С остър вик ме пронизва небето.

Нито миг, нито миг в мен не спирай.

С твойта честност е живо сърцето.

 

Остани тук, Любов! И не тръгвай!

С пламък луд ще изгарям от обич.

Остани. Не умирай. Обръгвай.

Светла страст. Чуден кръст. Нещо повече.

 

Пропилей ме, Любов! Ще те искам.

Всеки миг в твоя устрем ще следвам.

И тогава от болка пречистена,

в светлината ти, аз ще прогледна.

/От книгата "Сянка на роза"/ 

 

Хувава дефиниция за отношенията ни с Живота.

'Всеки от нас умира по малко, всеки ден.
Но различно красиво.'

... винаги, умирайки възкръсваме все същите, но не съвсем. Дори топлината, останала след всичките сънища е същата. Но не съвсем... И тайнството от дъждовните стъпки е същото. И тишината след грохота на сълзите е същата, но не съвсем. А радостта тя винаги е същата и все по-различна. Уж се променяме, а си оставаме непроменими. :)))