Когато изживяното умира,

когато в неразбраност изгорим,

когато после други се намираме,

когато насред думите мълчим,

тогава затуптява тази струна,

която през тъгата ни зове

за щастие от нови пълнолуния,

за раждане на нови светове.

Тогава пак пробудена душата

проглежда зад пределите и в зов,

подрежда в нова песен красотата,

на идващата истинска Любов.


/От книгата "Разпилян звън"/