Никой не си спомняше как започна всичко. Бе едно от вечерните, философски соарета на чаша вино, синьо сирене и черно грозде. В началото бе забавлението, после идваше концентрацията над нещо, което си струваше, а накрая философските междуредия на всеки и всички. Бяхме 7 човека – „от кол и въже” и обикновено някой си го отнасяше, за да се научи на смирение. Другите доволстваха мъдро.

       Всеки си имаше прозвище, родено от Мига - Вятърна принцеса и Малката-чудо бяха единствените жени. После следваха Адвоката, Търсача на силни усещания, Съновника, Поета и Светеца.

       Днес всички се нахвърлиха върху Вятъра, объркани от безкрайната тъга в очите й. Удавена от въпроси и с непосилното усещане, че няма отърваване, тя заразказва и не спря няколко часа... Последваха мълчание, въздишки, коси погледи, сълзи, а някакво туптене на сърце нарушаваше излегналата се помежду ни тишина. Каза ни всичко, което знаеше за Истинската Любов. Тя беше Любовта. А после...

       История като история. Непознат мъж открива своята душа-близнак, лудо се влюбва привлечен от чудото да я открие когато е мислел, че я има само в мечтите му, после влюбва и нея в себе си. Всеки от двамата се пробужда за нови усещания в душата си, защото магията в сърцата им ги слива с усещането за пълноценност, красота и безкрайна хармония. Той винаги я нарича Единствена и й обещава вселената. Обичат се, обричат се, единяват се и откриват Бог чрез своята святост и лудост в Любовта. А после той, съвсем банално, ненадейно и посредствено се влюбва в първата срещната в някакво кафене, отвисяваща се на лов. Красивата Любов вече е в калта на Забравата.

- Ти не си глупачка и трябваше да провидиш, че този мъж не е за теб – ти си висока летва. – каза Съновника. После затвори очи и зарисува по своему. – Виждам те с него след 10 години. Той - щастлив, ти – нещастна. Мисля, че се е възползвал от твоите невероятни дарове – ти имаш какво да дадеш. Взел е, а после обогатен е открил своята „ниска летва” и се е почуствал истински успял. Зарязал те е, защото е слаб.

- Винаги съм ти казвал, че той не те заслужава, че не е готов за Теб, че ще те нарани и ще погуби пламъка в очите ти. – започна Адвоката. – Бих го убил толкова пъти колкото сълзи са проляли очите ти. – Знаеш, че те обичам и винаги ще те обичам. Забрави за мръсника. Любовта е в Теб. Никой не я може повече от теб. Изворът е в сърцето ти.

- Никога не го наричай мръсник! – тя се нахвърли като тигрица и само бързата му прегръдка успя да отклони ноктите й от очите му. Грабна я и се опита да я целуне. – Знаеш, че сърцето ми копнее за теб, но ще чакам колкото е нужно, за да приемеш любовта ми.

- Виж, сега не е момента да се възползваш от нея. Аз също я обичам. Тя ме вдъхновява и въздига, както никоя друга жена. И за мен тя е Любовта на живота. – каза Поета. Запали блажено и пусна кръгчета сладникав дим от пуретата си. – Аз също я чакам отдавна. Можех дори да съм на мястото на щастливеца, когото тя счита за сродната си душа. Написал съм толкова прекрасни стихове за нея. Но защо тя видя него, а не мен? – и поета замислено въздъхна, потънал в най-сърдечните си и романтични мисли.

- Той е направил Споразумение със Съдбата. – започна Малката-чудо. – Ти, Принцесо, наистина си висока летва. И не само за него. Но той го е разбрал и си е изпросил Време от Съдбата, за да успее в Живота си, заради Теб. Това му носи дълбоко нещастие, но е трябвало да те освободи и да поеме по Пътя си сам. Или с друга жена – по-ниска летва, което пак значи сам. Някой, който те е обичал така като него, никога няма да може да те замести. И това му предстои да открие. Не искам да знам колко дълбока ще е тогава празнотата и самотата му. Жал ми е за него, Вятър. Аз също те обичам. Няма друга като теб. Но той е сгрешил в едно – прекъснал е нишката на Любовта. И когато вече е готов за теб и се завърне, ти няма да си вече там, където те е оставил.

- Стига, Чудо, той е обикновен мъж, а тя – необикновена жена. За какво говорим? – намеси се Търсача. – Само глупак може да се откаже от Голямата си любов, заради предстоящо обикновено живеене. Тук има нещо, което никой от нас не знае. Вятър е съкровище. Мечтана и жадувана. Тя е тръпката в живота ми. Винаги съм я искал до полуда, но никога не е била обърната с душата си към мен. Този мъж я е докоснал с нещо. Отвътре. Тя сияеше когато се обичаха.

- Ние и сега се обичаме. – каза съвсем тихо Вятърната принцеса и наведе очи, за да скрие болката. Бавна сълза се търкулна и безпомощно капна в чашата с вино, разлюля го и един едва уловим лъч, прониза пространството и то просия мигом. Тя потръпна от спомена. Сви се.

- Стига, Вятър, не бива да си толкова наивна. Събуди се. Той е бил просто Сън. Илюзия. Дим. Няма го... Време е да го забравиш и да се смириш. – каза нежно Светеца и хвана ръката й. – Обичам те. И не искам да загубиш усмивката си. Погледни ме, Принцесо, той не е съществувал. Чуваш ли ме? Повтори го няколко пъти. На глас... И си повярвай!

     Принцесата, която всички толкова много обичахме, бавно се изправи и тръгна към вратата. На прага се обърна и се усмихна, а от очите й се ронеха сълзи. Нещо премина през нас като вятър, сякаш там зад вратата някой ахна и отведе душата й. Повече никога не я видяхме.

 

случки от живота...тя не беше там,когато той се върна...:(

Той непременно ще се върне, но тя няма да е там... То е като в онази крилата мисъл: "Tempora et mutantos et nos mutantos illis." - “За какво ми е времето тогава, щом не сме същите като отмине.”
Мисля, че всеки отговаря за своята половина от Любовта. Усмивки. Крилати.

Нямам какво повече да кажа...

Поздравления - четох с удоволствие, граничещо с блаженство!!! :)

Прегръдки! ;)*

колко ужасно обречено е винаги. Поздравления

Да wonder.Вярна сентенция и хубав разказ.Напомня ми нещо.Смътно.Но не се сещам какво.

... утешена Уондър! Благопреуспяваме както се казва. Усмихнатости в деня ти...

Просто кръговратности. Змия захапала опашката си. Дори да изгориш, гледката в пламъците винаги си струва. После феникса в нас се възражда на по-високо небе. Винаги. :)))

Дежа Вю? Или клетъчна памет за предишен живот? Усмивка. Ведра.

Толкова концентрирани истини на куп не бях виждал скоро. Пиши все повече. Имаш какво да ни дадеш. Ив

Ти май винаги знаеш какво съм искала да кажа отвъд междуредията. Смях. Дъждолеен.

М-м-м-м.Не знам какво.Някоя клетка се обади или някои сън.Но аз помня всичко което сънувам,така че не знам какво е.Усмивка.Мокра.Дъжда ме завари неподготвен.

ще разбереш! Наслука! :))) Дъжд вътре в теб ти желая! Няма по-красиво усещане!

Благодаря ти.:)

Моля! Пак заповядай!

Ще,ще:)

Както е рекъл Метерлинк "Никой не може да раздели две души, които са били дори един миг добри заедно."

Може,може.Сещам се за...много имена,за много хора и за много причини:)

Не е от нещата ,които се обясняват.Чувстват се.
Искам си ги всичките.Едни такива ,точно специални.:)))))))))Пак ще те чета .

Този разказ винаги ме хваща за гърлото.