Окъпан от росата на неволи,

отъркан в пряспата на Божий ден,

един светец в душата ми се моли

и светъл кът дълбае си във мен.

 

Прокуден от благата на пресита,

потънал в извора на мъдър ден,

един светец в душата ми помита

и храм строи, изправил се във мен.

 

Един светец в душата ми се моли,

един светец в душата ми строи.

И няма място в мене за неволи.

И има място само за мечти.

Отворим ли сърцето си за вярата и любовта, неволите не пристъпват прага му...
Стиха ти е една истинска спонтанна радост.Поздравления.

Сърцето си пробива Път през болка,
но винаги там чака радостта.
От храма мой остана толкова,
че да побира само Любовта.