От легендата до вълнението на живото съзерцание и от древността до днес, гордият Пирин, украсява България с невероятната си палитра от уникални чудеса. Бяла, красива и стремително търсеща полет и дълбочина, Пирин е една магична планина, която Природата е изваяла, за да ни сподели величието си. Откъдето и да погледнем Пирин - отвсякъде планината се издига като откровение към небето, към което неволно духът посяга в някакво необяснимо преклонение. Никъде другаде планинският свят няма формите на постоянен празник, който се обръща в някакво невероятно тържество на висините. От най-високия връх на Вихрите до най-чистата сълза на езерото БезБог, една искряща дантела извезана от ангелски ръце във виолетовата омара на южното българско небе се е ширнала и устремила нагоре към безкрая на ранното царство на неземната красота и божествената хармония, сякаш си в чудна приказка, която слива действителността с фантазията.

       Моят връх е БезБог. В пазвата на планината под връх “БезБог”, като тиха прегръдка на добротата лежи уникалното село Добринище /името е перифраза на “Добри неща”/. Древна светиня на тайни и загадки, лековити минерални води и още неоткрити исторически загадки – от твърденията, че това е  “Прокълнатото село”, от където тръгва Паисий до трона на Ал. Македонски и мястото му за усамотение и размисъл, от римските пътища, водещи през планината до старите църкви и оброчища. Места святи и сакрални. Кътища на легенди и приказни случки.

       За всеки докоснал я с поглед и пребродил прегръдката й, Пирин е най-красивата и най-обичаната българска планина. С необяснимо тайнство тя въздига  и привлича неудържимо. Пирин е чудесен мит, в който сънищата стават действителност, а действителността...  сън. Тя не е увенчана с историческо величие и слава, но властно и силно привлича поколения поклонници единствено и само заради собствената си красотата, която природата тук е обърнала в неземен култ, на който служи с всичките си средства. Върхове, сипеи, скали. езера, долини, превали, водопади и реки – “всичко е така съвършено, както може би само в музиката на Бетовен”.

       Казват, че толкова красив циркус като “Поповото езеро” /”Папаз гьол”/, чието име е свързано с легендата за потъналия поп, чиято калимявка изплувала и образувала острова в средата на езерото, няма и в Швейцарските Алпи. 

     Наред с еделвайса и дивата коза е една от емблемите на Пирин. Културното многообразие на Пиринския край по нищо не отстъпва на красивата му и уникална природа, а  това е вълшебно съчетание.

     Красотата си Пирин дължи на продължителната ледникова дейност,създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоките  циркуси, повечето украсени с кристално чисти езера. Във високите части на Пирин съществуват 35 циркуса, най-големите от които са Папазгьолския, Василашкия, Бъндеришкия и Дамянишкия. По дъната и склоновете на циркусите има 186 езера, за чиито води биохимичният анализ показва, че са химически чисти.

     Преди повече от 2000 години траките са наричали това чудо на природата Орбелус (Снежна планина). След тях славяните я оподобяват с бога на гръмотевиците и бурите Перун, оттам дошло Пирин.

     Всеки пътешественик, който харесва планини с алпийски тип релеф - високи скалисти върхове, дълбоки пропасти с отвесни стени, бистри високопланински езера и бързи реки, Пирин е място, което обезателно трябва да посети. Всеки кът и в Безбожкия район, носи насладата от неоткрити и изненадващи кътове и смайващи гледки. Пирин винаги е била обожествявана планина, но там под връх БезБог сякаш красотата е изсипала всичките си чудеса – величествени пирамидални върхове /карлинги/ и зъбери, дълбоки циркуси с кристални езера, живописни трогови долини с моренни валове, пенливи реки и изпъстрени с редки цветя и пеперуди поляни, огряни от слънце.

     На малцина е писано да го познаят отвътре. Кои са върховете му и колко е пътят от тях до небето, знае само Богът Гръмовержец. А колко са езерата и изворите се пази в тайна от самодивите. Който успее да ги надхитри, да отключи тайниците им, той ще узнае броя на многочетните водни източници на планината. Цветята - тях никой не е успял да сметне. Козите, за да ги узнаеш, ще трябва да найдеш леглата им или да ги изчакаш някоя утрин, когато посрещат изгрева на скалист рид. Докато водачът им разговаря със слънцето, опитай се да преброиш стадото му. Опитай.

     В тази планина всякога е властвал Перун. А тя е останала свърталище на светкавици, гръмотевици и бури. Зиме снежна, ледена, други път студена и синьобистра, после ослънчена с чудноватости лете. Но... винаги непредсказуема.

    Легендата разказва как в една нощ, незнайно защо, Бог Перун така се разлютил, така треснал, че скалите около божественото му леговище се нацепили. Уплашени звездите се отронили тихо от небосклона, попадали между пукнатините, затреперили горко. Невестата на Перун – богинята Ехо заоплаквала звездиците, закапали сълзите й над несретниците и всяка оросена от сълзите звезда се превърнала в еделвайс. Заради това чудно красиво цвете Бог Перун обикнал планината и никога не могъл да я изостави. Дал й и силата си и името си. Това е моята планина – Божественият Пирин! Обичам.

Не мога да напиша това,което усещам, когато помисля за Пирин.Благодаря ти от сърце ,че си го изрекла!

Там съм си у дома. Имам твърде чести, светли бягства и пътешества сред облаците. Пирин е бял като цвят, мъжки като енергия и дълбоко-космически-трепетен като музиката на Бетовен! Влюбена съм в тази планина. Всеки, който е усещал пулса й се влюбва. Завинаги. И de profundis.

ka4vala li si Kon4eto? napisanoto ot teb e nai-krasivia Pirinski o4erk, koito sum 4el. blagodaria ti, wonder!!!!..
Simeon Krystev

... Да! - яздила съм Кончето в Пирин. Струва колкото 10 скока с парашут и 37 бънджи-скока. :))) Няма друга такава планина, нали? Остави друго, но вече съм в пазвата на Гръмовержеца. Някой ден ще прочетеш моят спомен "Люлката на Мълниите". Сигурно си ги виждал, щом си бил на Поповото езеро. Усмивки. Зареяни.

и отговаря на истината. Веднъж съм посетила тази планина, но тя наистина ме плени със всичко, което ти така красиво си описала в твоя пост. Преживяването ми беше наистина неописуемо и така се зарадва душата ми, когато сутринта измъквайки се от палатката се озовах на едно божествено място - над кристално-синьото езеро Синаница, обгърнато от циркус, небе и просторни борови гори. Посрещнах изгрева на това място с благодарност в сърце :))). Беше незабравимо за мен :))).

Ако трябва да се влюбя в планина,
ще бъде в бяло чудо като Пирин,
там вятърът се чувства у дома,
а облаците ме побират.

Чудесно си го написала, звучи много поетично и си личи, че си влюбена в тази красива планина. Аз също много я харесвам, усещам много силно излъчване, когато се разхождам около хижа Бъндерица.