Проследих я с поглед. Младата жена седна с гръб към вратата, в дъното на помещението, на масата на белобрадия скитник. Старата дама показваше албум със снимки на Нел – една от спътничките ми. А многодетното семейство се беше запътило към стаите си за отдих.

       Поех бавно по стълбите нагоре, но имах чувството, че гигантски асансьор ме сваляше надолу – дълбоко в недрата на Земята. Движех се с голяма скорост без дори да помръдна с пръст. Започнах да се моля: “Господи, не ми позволявай да полудея точно сега от страх, че незная какво ме очаква. Не ме оставяй сам в пътя ми и сподели неизвестността, която ме е споходила, с нещо светло.”

-         А сега отвори очи и ме следвай!       

       Това и до ден-днешен незнам кой го каза. Огледах се. В тъмата пред мен струеше само един тънък лъч светлина. Следвах го около два часа докато стигнах до коридор облян в светлина. И там в дъното стоеше същата врата, зад която искреше огън, слънце и още нещо...

       Без да съм дребнаво-любопитен, а само неутолимо-любознателен, смятах този път да надникна зад вратата. Центробежната ми натура крещеше “Не надничай там!”. Но в недрата ми се будеше един нов интелект гладен за непозната духовна храна. Спря ме отново онова: “Рингсе-е-е!”. Какво ли значеше? И защо ли в момента, в който го чуех започвах да изпитвам странното чувство, че не съм готов да отворя вратата.

       Върнах се в гостилницата в мига, в който си го помислих – нямах спомен да съм се връщал по онези тъмни коридори. И без да проявявам благоприличие се втурнах към масата, на която седяха красивата непозната и скитника със странната шапка.

-         Какво е “Рингсе”?  - гледах ги открито.

-         Рингсе е съзвучна със законите на битието и чувствознанието. Тя не е безобидно буквоудобство. – много бавно и благо изрече скитника. – Позволете да Ви се представя – Верлан. – И приятелски протегна ръка.

     Гледах го като хипнотизиран – от него струеше една загадъчна привлекателност, съчетана с безпогрешен ум. Реакциите ми извираха неконтролируемо-лутащи се от сърдечност до сдържаност. Бях потънал в очите му и някъде в дъното на тяхното тайнство виждах светлия контур на неотворена врата.

-         Имам няколко въпроса господине. Първо – кой сте Вие? Второ – коя е тази

дама? – кимнах към красивата непозната.- Трето – коя е старата дама? Четвърто – какъв е онзи ключ? Пето – какво е Рингсе? И шесто – какво има зад онази врата?

-         Това са въпроси на вековечната рутина. Имаш право само на три отговора.

Помисли и утре ме попитай! Лека нощ!

Белобрадият Верлан започна да става от мястото си и толкова много се извиси,

че шапката му докосна опушения таван. Погледнах жената крадешком - с ъгълчето на окото си. Тя беше светнала с усмивка по-голяма от слънцето и ме гледаше с неприкрита ирония. Преодолях гравитацията, полетях нагоре и попаднах в някакво небе на съзидание и наслада. Само тънка сребърна нишка ме свързваше с тялото, а с радост до мен летеше Елла – най-прекрасната жена на света, с която ме свързваха много животи и светове.     

       Връщането беше като физическо предверие на подема. Устните ми пророниха:

-         Елла! Това си ти?

-         Не се познаваме все още!

-         Имам чувството, че се познаваме от сто години! Имаш бенка между гърдите и белег на левия глезен!

Тя се бореше с нещо по-силно от нея.

-         Откъде може да знаеш?

       И хукна сякаш беше ударило полунощ и ей сега ще се превърне в Пепеляшка.

Чух как колела нервно прорязаха мокрия чакъл. Бързо опипах гърдите си. Както и очаквах ключът беше там – хладен, проблясващ и подканващ. Хукнах нагоре по стълбите и… това промени живота ми завинаги.

       Многокрилата ми мисъл хукна назад през времето. Всичко това се беше случило преди повече от десет години. Радостния кипеж на сърцето ми подсказваше, че бях взел правилното решение. Всичко, което изживях тогава беше послание, което искаше да ме срещне с “Рингсе”. Аз бях избранник, готов на саможертва заради планетата, готов да приеме земната отрова и да изпълни със себе си “руслата на благодатта”. 

       Научих, че трябва да споделям уроците си. Ето това е…

       Когато спрях пред вратата за трети път бях направил своя избор. Светлината преливаше зад рамката и ме зовеше неудържимо, а после започна да ме изпълва отвътре. И колкото повече се сгъстяваше тъмнината, толкова по-ярка ставаше светлината. Чак тогава разбрах, че злото е арена за изява на доброто и макар, че двете съвсем не са равнозначни, то едното не може без другото. И както казваше Верлан-мъдрецът “Колкото по-голям и светъл е един човек, толкова по-голяма сянка хвърля!”.

       Всеки човек, в един момент от живота си, е изправен пред избор: през коя врата да влезе – на доброто или на злото?; кой път да избере – на мрака или на светлината?; да руши или да съзидава?.

-         Рингсе-е-е… - нежно ме зовеше и аз бавно поставих ключа в ключалката.

Задържах го за миг, колкото да се убедя, че нищо и никой не ме ръководеше, че този избор беше само мой. Отключих вратата. И знаете ли, мога да твърдя, че невидимият свят участва много повече в живота ни отколкото можем да си представим. Няма съвпадение или случайност, има избор, има причина и следствие, има съдбовност и свободна воля. И прекрачих прага, след като попитах сърцето си!

       Когато искате правилен отговор – винаги питайте сърцето си!

       Научих много неща, но искам да ви подаря само онези, узряли в душата ми плодове, които биха опазили чувствознанието ви чисто и свято.

       Не съдете другите! Каквото и да са направили.

       Не приемайте лично лошото отношение на другите! Те не правят нищо заради вас! Всеки мери със собствения си аршин и от собствената си камбанария!           

        Помнете, че даващата ръка никога не ще обеднее! Раздавайте щедро своите съкровища. И знайте, че Богатството не се изразява с количеството пари – то е състояние на духа!

       Когато на заранта попитах Верлан трите неща, за които ми се полагаше отговор и които най-много ме интересуваха, той ми отвърна:

-         Старата дама е Воин на Светлината и пазителка на ключа, с който ти отключи

своя Портал във времето, за да разбереш, че твоето мислотворчество е плод на твоето чувствознание и път към Светлината, по който ще те поведе Учител! Отказът от Учител носи лоша карма. Посрещни с отворено сърце своя Учител!

       Пред мен усмихната и с дантелена якичка се появи старата дама.

       И пак ме сполетяха безценни уроци за хармония и слънце в сърцето.

       “Животът не е създаден, за да е лесен! Трудностите – колела на устрема, са неизбежни.”

       Измервайте това, което имате с Вечността, а не с плътта!

       Пазете с цената на всичко Любовта, защото само тя ви е потребна по пътя към Безпределността!

       Много често хората мечтаят да летят. Уверявам ви – всички вие имате крила и само от вас зависи дали някой ден ще ги размахате, готови за полет, към следващото небе или натежали от мрак и материя няма да можете да преодолеете гравитацията, за да извикате: "Рингсе-е-е-е…!”

 

А аз ще бъда прилежен, ако ме заведеш при Рингсе. Говоря сериозно, Уондър )) Ив

че Учителят идва само когато Ученикът е готов. И още нещо... Учителят не идва, за да ни научи на нещо ново, а само да ни припомни Това, което вече знаем. :)))

"И пак ме сполетяха безценни уроци за хармония и слънце в сърцето"

когато откриеш, че нашето сърце е извор, от който се ражда онази вълшебна река, която мени цветовете си и носи ковчежета с дарове. :)))