В моя дух, неизстрадал повелята,

остриета заби светлината.

Избуяха огньове в постелята,

под която приспах синевата.

 

Оглушително спря тишината ти.

Разпиля се на утринна песен.

Тежка зима споходи душата ми.

Сгромоляса се пътят отвесно.

 

Колко лесно прахосвахме истини

в пещерите на словото наше.

Изтрещяха куршумено мислите.

И светът свърна нейде уплашен.

 

Разлюляха се бавно устоите,

на които разчитахме много.

И открили се в чувствата - своите,

се докоснахме двама до Бога.

а Уондър я знам от ей, такава ;))

няма да върлуваш тук, че ще ти оскубя ореола :)))
иначе, Светлост моя, нали помниш как беше... "повелявам на Съдбата да отмине Любовта, да е нейната разплата и в живота, и в смъртта..."