2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Бях дръзка мечтателка. Пътят ми – устремен. Очите ми – озарено-виждащи отвъд видимото. Сърцето ми – несломимо. Съдбата – обичах я. И беше взаимно. Знаех какво искам. Знаех и какво мога. Но нетърпявах...
Винаги съм смятала, че търпението е добродетел на застоя. Нетърпението – двигател напред. За мен двете бяха като езерото и реката.
Когато времето се изпълни с Теб, разбрах какво е огънят отвътре да може да се владее. Открих, че Смирението е най-прекия път към Бога, а Примирението - най-бързата пътека към гибелта.
Много тънка е границата между усмивката и сълзата. Много тънка е границата между световете.
Времето е Илюзия. Ние сме бардове. Проникнати сме от Усещането за Любов. И съумяваме да се споделяме и живеем. Младостта учи уроците ни. Зрелостта я разплаща съдбовно. Чувствопознанието е плод на самопозоваването. Ако не беше така, щяхме да се раждаме обречени. Мъдрият човек знае, че щастията са кратки като въздишка и тъжни като сълза. Ако окото, което изплаква истината вижда отвъд очевидното.
Ето ти сбъднатост...
Осмислях се. До мига на онова "Буф!", когато ми се случи Ти. Като Фурю /Вятърът, който преминава през теб/, за да те превземе до дълбини, за да те слее до последното ти най-висше небе, за да постигнем Единение, Хармония и Взаимност. Важно е да имаме стремеж един към друг. Да бродим и дирим устремно. Защото... Защото знаем, че я има... Хармонията. Защото сме я живяли.
Ако пиеш от виното на откровеността, нека да е за Смирението. Ако би се огледал в мен до дъно ще видиш, че аз светя, но не с отразената светлина на Знанието, а с вътрешната си постигнатост на Любов. Защото, както ти казваш... Знанието не е за знаещите - то Е за можещите!
Аз съм от онези, които са готови да си загубят главата, за да запазят сърцето...Затова случвам Любов. Затова Тя ме живее. Това не е... застиване на образи, облъчени от моментна светлина. Това са дълбини, които стават небета, защото имаме в този отрязък време, наречен Живот, само две неща - Корените и Крилата. Ти имаш мен. А аз – самотата ти.
Понякога жаждата не те ли кара да спреш в потъването на собствените си мисли? Жаждата да чувстваш.
Ставаш си някак непотребен. Ако нямаш Любов. Ставаш Невярващ. Осиротяваш. Същевременно знаеш, че няма праг за дъното, което иска да прилича на небето ти. Излишно е да разгръщаш бездънните небета и да притваряш очи, за да прогледнеш... Истината почти винаги е Отвъд. И невидима. Но тя се чувства. В Сърцето. Ако го превърнеш в Средоточие за самопознанието си, ще усетиш как случваш Хармония. Тогава ще имаш Любов. Истинска. Разтърсваща. Неискаща. И непритежаваща. Само копнежна и единяваща. И много силна. И твърде крехка.
Всичко е толкова простичко! Дано имаш шанса си да срещнеш просяк в щедрите си мигове! И дано не преплетеш пръсти да пресметнеш дали е заслужил милостта ти... Усмивка. Прогледнах в Мига ти... И те обикнах. Защото ме смири. Защото само Ти ме можеш.
Хаосът прави мрак от всяко пламъче. Подреди хармонично душата си. Останалото е просто участ... свят, съдби, хора, ситуации, пресрещнати пътища с кратки неволи...
Затвори очи, за да видиш...
И тогава ще се смириш. Разказвам ти себе си, защото ме споходи в това пространство, създадено от Бога за нас, където бездомен скиташе Духът ми. И... ми избухна бенгалският огън на спомнянето. И ме намери. Отключи ме... И съм цяла в искри.
Смирена съм, защото Любовта ти ме освети отвътре и роди в мен Хармония. Смирена съм, защото зная, че щом възторгът ми спре да диша, значи съм готова да умра. Смирена съм, защото открих неправенето, което не притежава, а освобождава Любовта.
Цветята възкръсват от корен, но следващото утро знае за умирането им... Когато вятърът шепне в мен искам да те прегърна. Искам те с цялото си неискане. Чувствам те с цялата си преболяла безчувственост.
Истината за бурите ми е в мен. Държа сърцето си будно, защото не спира да мечтае за Теб. Ако си сън зная, че ще се сбъднеш. Ако си път зная, че ще те пребродя. Ще пътешествам в теб. Ще те откривам. За да е невероятно, неповторимо, несторвано...
Не е ли безрасъдство да събличаме илюзиите си? Това се питах някога. Сега имам пътека към Смирението. И спрях да се питам. Странно е... красиво, разпиляно, устремено. Не е ли очевидно, че бездната се изпълва само с бездна, че небето се изпълва само с небе? Как да научим Смирението на Себе си? То не знае за нас. Постижимо е само ако умеем да изживяваме миговете си, сякаш ни предстои само безвремие. Да изпълваме всяко мигновение със свой дълбок смисъл. Да сме. Дори когато се загубваме в собствените си дебри на невяра. Някак съм смирена, защото вярвам в Теб и дълбоката ти Любов.
Пиша ти за нещо важно. За безпрепятственият глад на душата. За ненаситата да се можем. За изяществото да виним живота. И за това как когато се питаме излишно, бягството празнува на празната трапеза в сърцата ни. Пиша за Нещата, които ме умеят... За Нещата, които не умея. И за Нещата, които съумяхме заедно. За Любовта и Смирението...
Продължавай да я случваш, каквото и да струва!
Поздрави
нещо ми бяга тъкмо си мисля че съм я намерила и Бум - тц,тц,тц
Дано някой ден се намеря и аз
замисли ме ...
благодаря ти!
;)))
... прелестно, леещо се като бистро поточе четиво!!
Поздравления! ;)*
20.04.2007 19:01
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Радо
никой да не ме вижда.
Сам,
но не и самотен
света да съзиждам.
аз светя, но не с отразената светлина на Знанието, а с вътрешната си постигнатост на Любов.
Anima Candida
Аз съм светла душа
и не искам да крия,
че през мойта съдба
срещам всяка стихия
със любов и възторг.
Сякаш вятър от нежност,
в някой светъл простор
към света ви повеждам.
Аз съм светла душа
и с любов съдбоносно,
сякаш с чудна звезда,
отдалеч ви докосвам.
Без да имам предел
с дума обич ви давам
и с най-висшата цел
пак душа ви раздавам.
Красив да е денят ти! :)))
2. El culto a la vida
3. Седемте вопли
4. Възкликване на любовта
5. Проблясъци на любовта
6. Вселенската зрелост
7. Моногамията е свещена
8. Насрещните съдбовности
9. Хрмонизиране на световете
10. Думите правят съдбата
11. Себеподобни
12. Посветени вдъхновения
13. Никой на теб не прилича
14. Мъдра нежност
15. Карнавализация
16. Танц
17. Картина
18. Любов
19. Красота с дъх на обич
20. Обожение
21. Сърдечия
22. Светлости
23. Меандри
24. Аз вярвам в Бог
25. Mysterium coniunctionis
26. Вяра в Духовното
27. ЕксЛибрисът на Енаморада* /или 7 неща, които не знаете за мен и моите 15 мистериОз/
28. Стихове-хора
29. Поезията
30. Танцуваща скитница