Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
18.04.2007 23:47 - СМИРЕНИЕТО
Автор: wonder Категория: Изкуство   
Прочетен: 3911 Коментари: 17 Гласове:
9



       Бях дръзка мечтателка. Пътят ми – устремен. Очите ми – озарено-виждащи отвъд видимото. Сърцето ми – несломимо. Съдбата – обичах я. И беше взаимно. Знаех какво искам. Знаех и какво мога. Но нетърпявах...   

       Винаги съм смятала, че търпението е добродетел на застоя. Нетърпението – двигател напред. За мен двете бяха като езерото и реката.

       Когато времето се изпълни с Теб, разбрах какво е огънят отвътре да може да се владее. Открих, че Смирението е най-прекия път към Бога, а Примирението - най-бързата пътека към гибелта.

      Много тънка е границата между усмивката и сълзата. Много тънка е границата между световете.    

       Времето е Илюзия. Ние сме бардове. Проникнати сме от Усещането за Любов. И съумяваме да се споделяме и живеем. Младостта учи уроците ни. Зрелостта я разплаща съдбовно. Чувствопознанието е плод на самопозоваването. Ако не беше така, щяхме да се раждаме обречени. Мъдрият човек знае, че щастията са кратки като въздишка и тъжни като сълза. Ако окото, което изплаква истината вижда отвъд очевидното.

       Ето ти сбъднатост...

       Осмислях се. До мига на онова "Буф!", когато ми се случи Ти. Като Фурю /Вятърът, който преминава през теб/, за да те превземе до дълбини, за да те слее до последното ти най-висше небе, за да постигнем Единение, Хармония и Взаимност. Важно е да имаме стремеж един към друг. Да бродим и дирим устремно. Защото... Защото знаем, че я има... Хармонията. Защото сме я живяли.

       Ако пиеш от виното на откровеността, нека да е за Смирението. Ако би се огледал в мен до дъно ще видиш, че аз светя, но не с отразената светлина на Знанието, а с вътрешната си постигнатост на Любов. Защото, както ти казваш... Знанието не е за знаещите - то Е за можещите!

       Аз съм от онези, които са готови да си загубят главата, за да запазят сърцето...Затова случвам Любов. Затова Тя ме живее. Това не е... застиване на образи, облъчени от моментна светлина. Това са дълбини, които стават небета, защото имаме в този отрязък време, наречен Живот, само две неща - Корените и Крилата. Ти имаш мен. А аз – самотата ти.

       Понякога жаждата не те ли кара да спреш в потъването на собствените си мисли? Жаждата да чувстваш.

       Ставаш си някак непотребен. Ако нямаш Любов. Ставаш Невярващ. Осиротяваш. Същевременно знаеш, че няма праг за дъното, което иска да прилича на небето ти. Излишно е да разгръщаш бездънните небета и да притваряш очи, за да прогледнеш... Истината почти винаги е Отвъд. И невидима. Но тя се чувства. В Сърцето. Ако го превърнеш в Средоточие за самопознанието си, ще усетиш как случваш Хармония. Тогава ще имаш Любов. Истинска. Разтърсваща. Неискаща. И непритежаваща. Само копнежна и единяваща. И много силна. И твърде крехка.

       Всичко е толкова простичко! Дано имаш шанса си да срещнеш просяк в щедрите си мигове! И дано не преплетеш пръсти да пресметнеш дали е заслужил милостта ти... Усмивка. Прогледнах в Мига ти... И те обикнах. Защото ме смири. Защото само Ти ме можеш.

       Хаосът прави мрак от всяко пламъче. Подреди хармонично душата си. Останалото е просто участ... свят, съдби, хора, ситуации, пресрещнати пътища с кратки неволи...

       Затвори очи, за да видиш...

       И тогава ще се смириш. Разказвам ти себе си, защото ме  споходи в това пространство, създадено от Бога за нас, където бездомен скиташе Духът ми. И... ми избухна бенгалският огън на спомнянето. И ме намери. Отключи ме... И съм цяла в искри.

       Смирена съм, защото Любовта ти ме освети отвътре и роди в мен Хармония. Смирена съм, защото зная, че щом възторгът ми спре да диша, значи съм готова да умра. Смирена съм, защото открих неправенето, което не притежава, а освобождава Любовта.              

       Цветята възкръсват от корен, но следващото утро знае за умирането им... Когато вятърът шепне в мен искам да те прегърна. Искам те с цялото си неискане. Чувствам те с цялата си преболяла безчувственост.

       Истината за бурите ми е в мен. Държа сърцето си будно, защото не спира да мечтае за Теб. Ако си сън зная, че ще се сбъднеш. Ако си път зная, че ще те пребродя. Ще пътешествам в теб. Ще те откривам. За да е невероятно, неповторимо, несторвано...

       Не е ли безрасъдство да събличаме илюзиите си? Това се питах някога. Сега имам пътека към Смирението. И спрях да се питам. Странно е... красиво, разпиляно, устремено. Не е ли очевидно, че бездната се изпълва само с бездна, че небето се изпълва само с небе? Как да научим Смирението на Себе си? То не знае за нас. Постижимо е само ако умеем да изживяваме миговете си, сякаш ни предстои само безвремие. Да изпълваме всяко мигновение със свой дълбок смисъл. Да сме. Дори когато се загубваме в собствените си дебри на невяра. Някак съм смирена, защото вярвам в Теб и дълбоката ти Любов.

       Пиша ти за нещо важно. За безпрепятственият глад на душата. За ненаситата да се можем. За изяществото да виним живота. И за това как когато се питаме излишно, бягството празнува на празната трапеза в сърцата ни. Пиша за Нещата, които ме умеят...  За Нещата, които не умея. И за Нещата, които съумяхме заедно. За Любовта и Смирението...

 

 

 




Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Благодаря ти, alexiel,
19.04.2007 00:36
за мен е Радост! Мисля, че дори да си остана млада и безумна, Смирението ще е най-висшето достижение на Духа ми. На всеки дух. Ние сме просто танцуващи прашинки в Космоса и понякога слънцето ни превръща в проблясъци на лъчиста любов. А тя винаги води към смирение.
цитирай
2. gioia - wonder :)
19.04.2007 08:19
при мен главата отдавна е загубена нанякъде...сърцето тупка леко поначупено :)
Продължавай да я случваш, каквото и да струва!
Поздрави
цитирай
3. wonder - Даам... сърцето...
19.04.2007 22:11
ако е поначупено, става калейдоскопно и красотата му зрее като сълза отразила небе. Усмивка.
цитирай
4. miacarra - аххх
20.04.2007 11:26
златна среда... търся я от има няма 20 год
нещо ми бяга тъкмо си мисля че съм я намерила и Бум - тц,тц,тц
Дано някой ден се намеря и аз
замисли ме ...
благодаря ти!
цитирай
5. comfy - Подозирах... нещо такова!!
20.04.2007 12:37
Нали си Уондър?!

;)))

... прелестно, леещо се като бистро поточе четиво!!

Поздравления! ;)*
цитирай
6. анонимен - Вълшебница, магьосница, фея!!!
20.04.2007 19:01
Вълшебница, магьосница,the best!!!
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Вълшебница, магьосница, фея!!!
Радо
цитирай
7. wonder - Еее..., miacarra,
20.04.2007 23:48
дано те споходи една отнасяща Любов и ще откриеш вътре цялото си неповторимо Аз. :)))
цитирай
8. wonder - Подозиращ, comfy,
20.04.2007 23:49
какво провидя този път в мен? Смирената, дръзката или отвеяната мечтателка, амиго мио?! :)))
цитирай
9. comfy - И трите, че и още нещо
21.04.2007 08:48
"в придачу"! ;))
цитирай
10. wonder - Хахахахххх...., comfy!
21.04.2007 11:50
Сега искаш да ме гложди това "в придачу"! ;))) Кажи ми го на ухо. Хубав ден да те срещне!
цитирай
11. nav - Ах, смирението в сърцето на бурята
23.04.2007 10:20
Искам да съм прашинка,
никой да не ме вижда.
Сам,
но не и самотен
света да съзиждам.



аз светя, но не с отразената светлина на Знанието, а с вътрешната си постигнатост на Любов.
цитирай
12. wonder - На nav..., който по Аристотелски, не е склонен...
23.04.2007 19:41
да води `растителен живот` в интелектуалната сфера, а спиритуално да присъства в центъра на светосъзерцанието!

Anima Candida

Аз съм светла душа
и не искам да крия,
че през мойта съдба
срещам всяка стихия
със любов и възторг.
Сякаш вятър от нежност,
в някой светъл простор
към света ви повеждам.

Аз съм светла душа
и с любов съдбоносно,
сякаш с чудна звезда,
отдалеч ви докосвам.
Без да имам предел
с дума обич ви давам
и с най-висшата цел
пак душа ви раздавам.

цитирай
13. zemaria - Приказно,
23.04.2007 22:06
Изключително фино, тънък светоусет, афинитет към словото. Силно съм впечатлен.
цитирай
14. wonder - О, zemaria, благодаря!
23.04.2007 22:48
Аз съм един Splendour day осъден на Infinity! :)))
цитирай
15. platttonnn - Ужас,
09.06.2007 11:16
някой ме ограбва! Всички мъжки закони и безобразия са погазени,най елегантно и безстрашно.Призовавам страшният съд за възмездие. Ще апелирам за смекчаване на вината, само, ако авторът е истинска ЖЕНА! Признание,горното написах собственоръчно и обмислено,поради липса на достоен отговор и невъзможност за изразяване на върховото изживяване от красиво представеното ЧУДО!
цитирай
16. wonder - Хахахахаххх....platttonnn, разбирам шампанското в душата ти!
11.06.2007 14:51
Красиво е край... истински жени, нали? А Смирението... наистана е най-прекия път до Бога!
Красив да е денят ти! :)))
цитирай
17. zvezdichka - Всичко написано
01.04.2010 15:05
премина през мен и притихна в мен. Толкова живо и близко, толкова истинно и изпълващо! Смирението ни прави възможни да се докоснем до Дъха Животворящ и да бъдем истински!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: wonder
Категория: Изкуство
Прочетен: 15161178
Постинги: 3224
Коментари: 32053
Гласове: 194008
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031