Толкова е Взаимно! Случи се като Мълния на границата между съня и будността ми. Някои го наричат интуитивно прозрение. Други видение. Но зная, че далеч и навътре в себе си Думите имат много по-дълбоко значение отколкото си мислим. В междуредията им плуват звезди. В най-древната част от своето тяло ние пазим оръжията на Истината и Словото и можем да ги отвоюваме за себе си и в този живот. Като Божията същност – Ананда.   

       Нищо друго не мога да правя, освен да очаквам разсъмване... Потопена съм в някаква гъста, много гъста красивост. Свързвам се с всичко това, което струи лъчисто през мен...
       В душата ми е гръм и мълнии. Твърде красиви, тъжни, странни, силни и разбираеми... Бури, които трябва да изживея. В името на хармонията, която ги следва.
       Случват ми се силни прозрения... за свобода, завършеност, за съвършенството на всички неща насред самия Живот. Спохожда ме удивителното чувство за пълнота, трансцендентност и любов, отвъд разделението на себе си. Възниква една сияйна гледка когато сърцето ми се доближи до теб и те усеща... толкова е живо. Да, изпитвам го и срещайки се, се кръстосваме взаимно. Ти си като "неподвижната точка на света, който се върти". Светът го има заради теб. Пробуждам се и като мистик пълня дори ограничените неща със съдържание, с неизчерпаема благост и чистота...
       Хармонията, мирът, сърцевината на всичко си. И ми даваш всичко - Свят, Смисъл, Вселената. Изпълваш ме с Любов и Доброта. Усещам пулса на живота. Прекрасен е щом те е сътворил. Разгръщаш ме... като същност, която е само за теб.
       Дали ще постигнем покой и съвършено равновесие?
       Сега... чак сега разбрах защо и крилата могат да бъдат окови за птиците. И небето кафез. Стремя се към теб с цялото си същество. От висша неумолимост се хвърлям в безмълвна празнота.

       А тая благодат отгоре пак пронизва като мълния. Дава ми света. Дава ми спонтанни пробуждания и дълбоки осъзнавания... Дава ми всяка безкрайност, която идва непоискана в отвореното ми сърце...
       Когато си представя света без теб идва пустотата и ... цялата Вселена изчезва... Сетне се появява внезапно, само защото съм осъзнала колко е красива.
       Но знаеш ли... въпреки странностите, изпитвам едно огромно умиротворение...
Липсата ти ражда тези ми състояния... Опознавам те. И заблестяваш все по-ярко.
Обичам те. И ми липсваш. Защото думите не могат да заместят живота. Там насред хаоса от лудо въртящи се прекрасности, все се питам  "Обичам ли както трябва?".
Зная, че страстите са разрушителни, земните докосвания обречени, умът ни налага все по натрапчиви схеми на поведение....
       А чувството в сърцето е безкрайно и вездесъщо - прилича на вечност, споходила мига ни и превърнала го в удивителното усещане за безгранична Любов.
       Изпитвам към теб Любяща Доброта. Както небето обича своя облак. Както земята го поглъща, за да се влюби в живителната му сила, разпиляна в милионите капки дъждовни сълзи...

       Изглежда искаме едновременно безкрайни вълнения и съвършен покой...
Винаги имаме Избор! Живея те, защото избрах да те има. И сърцето ми те позна.
       Разбрах, че нищо не знам. Знанията не ми служат в света, който ми показваш.
       Света на Любовта. Истинска. Дълбока. Докосваща. Завладяваща. Необяснима. Тя е Над и Във. Сега разбрах защо спира дъха ти щом се докоснеш до мен.
       Гледам те. И дишам вълшебството в теб. Радоста ме владее напълно. Всъщност тъгата не е присъщо състояние на Любовта... на истинската й същност. Но някои хора мислят, че Любовта е и Страдание. Да, сигурно е така когато искаш да страдаш. Все избори. Все оброци. Все чувствопознание.

       Когато човек преодолее своите пет демона: неспокойствието, съмнението, осъждането, гнева и страха, няма да има тъга в Любовта.

       Хората избягват да се докосват до най-мъчителните нива в себе си, за да ги изчистят като Авгиеви обори. За да можем да правим паралел, да определяме стойностите си все ни трябват сравнения от Изживяното. Но само Необикновеното ни показва, че грешим. Ако Божият Промисъл реши да ни го даде като Дар.

       Когато се озовем в миговете на готовност да назоваваме открито преживяванията си, откриваме поразителната Истина, че не можем да избягаме от себе си. Където и да отидем. И дали неспокойствието е междудействие, което ни тласка в правилната посока? Не мисля... Но съм готова да вляза в Пещерата на Тигъра и да получа Просветление, защото съм съградена от Любов.

       Днес зная. Изпълнен е животът ми. С всичко, което трябва, за да е осмислен. С дръзкото ми смирение. И Святата ми Невъзможност. С моят спрян дъх в спрялото ти мигновение. С Теб, мое Всичко. С Теб, мое Тайнство. Любов. Ти си моето Сътворение. Сътворение разтърсващо. Най-силната и могъща Магия на света. Ако знаеш как те усещам. Сякаш те рисувам със сълзи. Разплащам те. Пречиствам те. После катарзисно спохождам себе си. Живея те сякаш ме е имало заради теб. Като геометрията на съвършенството си. Хармонията си. Сърцето ми те следва. Духът ми те позна. Любов е. Ти разбра преди мен. И ме поведе. Отдаде ми сърцето си.

       Често нахлувам в теб с цялата си обич. И с цялата сила на собствената ми вяра в себе си стигам до дълбините ти. Потъвам. Излитам. По някакъв Божествен начин ме завършваш.

       Подчинявам се на привличането на някакъв много силен вътрешен глас.

Откликвам по начини, които не съм подозирала, че мога. Достигам до собствени проникновения чрез теб .Ти Си в Мен. Не става въпрос за знание, усещане или за нещо, което може да бъде обяснено. Ти си извън и въпреки думите. Въпреки подредбата на Света. Хармонията на чувствата ме спохожда когато те погледна. И остава в мен.

       Ти си онази песен, с която нестинарките достигат нирвана в жаравата на огъня. И си небе, изпълнено с моят копнеж. Отдавам се някак на съзерцание щом те погледна. Като властна повеля си. Споходила ме, за да изпълни света с Любов.

       И аз ти дадох себе си и вярата, че сме случени в Любов. Или Любовта е постигнала съвършена хармония, случвайки нас.

       Тогава чувствах, че Тя – Любовта е живо същество, което ни носи в себе си като в утроба. И ни прави Осмислени и Вдъхновени.

       Чувствам се Благословена с Теб. Тази Любов е Награда! Носи цялата красота.
       В теб има мен, а в нас има радост, мъдрост, умението на алхимика да прави щастие. И сили за чудеса има.
       Преобразяваш ме. Изпълваш ме. Омагьосваш ме. Намирам неземен покой, докосната от съвършена хармония. Преминаваш през всичките ми атоми като невидимост от блаженство. Тайнство прекосило душата ми с усещане за рая. Къдрица на Облак. Крило на Вятър. Фурю. Фей. Ананда. И много по-силно, безкомпромисно, недокоснато отвътре досега, вълшебство.

       Бурно те посрещам. После дълго мога с теб да мълча. Човек може да говори с всеки, но да мълчи само с някой Единствен за него...

       Настигаш ме стремително и се сливаш с мен на всички нива. Сребърната тишина в душата ти е моя. Бруля себе си, но пак разцъфтявам неудържимо с протегнати вейки към теб. Чувам тътен по пътеката стръмна, но не спирам. Прегръщам небето, а то ми се вижда малко. Ходя по земята, а не стъпвам. Мъча се да прочитам теб в сърцето си и успявам.Чета плясъка на вълни, шумът на листа, ромоленето на поток... мелодиите на Природата ни. На Създателя.Ти си студа който ме ободрява, топлината, която ме обгръща, горещината която ме разголва. Изрисуван си на небето ми с всяка измислена, съществуваща, мечтана багра. Има те!
       Горя в Огъня. И изгарям.. И възкръсвам след пламъка, пронизал ме като копие. А жарта е постеля за смиреното ми сърце.

       И вече Виждам... Змия захапала опашката си. Сянка на роза. Огън и роса. Ананда!

       Разпиляна отвъд съм... Отвъд себе си. Докосваме се отвъд думите, отвъд мислите, отвъд света, в който живеем...

       Като скъп Дар от минали Разпятия си ми...

       Ананда си. Моята Божествена същност...

 

 

 

 

 

 

 

 

Горя в Огъня. И изгарям.. И възкръсвам след пламъка, пронизал ме като копие. А жарта е постеля за смиреното ми сърце.

!!!!

http://chris.blog.bg/viewpost.php?id=21844

Когато силата порасне достатъчно, за да обикне слабостта. Когато страданието се насити и роди усмивка. Когато вярата породи убеждението. Се ражда сладък диалог със себе си. И аз съм ти, Ананда, Лекота.
Благодаря за тази глътка сома.

prekrasno e :) daje pove4e ot prekrasno..

Прекрасно е!!!

Цялата влюбеност на звездите изсипа небето
океана въздъхна с бездънна,отмаляла снага
най-вълшебното цвете разцъфна в сърцето
а светът коленичи пред сияйна душа
затрептя аромата на въздух разнежен
птичи глас дозатопли полетяла мечта
земята затърси пътеката безбрежна
по които да тръгне с теб и с мен любовта:)))))))))

Ръцете ми треперят още от прочита! Пооправих го малко и пуснах в постихг,защото ми се изля и ми хареса:)

Страхотен любовен пулс, визия, усет!!!

Написала си го толкова хубаво и разбрано, благодаря ти, прекрасно е!
Благословена бъди и в мир със себе си и света! :-)

... Това е тя - божествената любов и винаги ще го твърдя , че думата божествено е родена за да се използва винаги само и заради и с любов - Божествена любов !