Дела Раи и Ясен Ведрин
Изминатите пътища са лесните.
Покълвах все в очите на неволите.

Очите ми от сълзите умити,
проблеснали кинжали в твоя миг,
пречупиха се като два графита

Ако стрелката на часовника съм аз,
навярно ти си правилното време.
В тиктакането тъжно има странна власт,

От миговете светещи в косите ми
отвличал ли си поглед на светулка?
С цигареното огънче на дните ми

Бях искрена, в своята голост и трънни лета ме садиха
в земята надолу, надолу..., че нямах и въздух за стихове.
Когато избухнах в очите на няколко бистри небета

Няколко щриха -
портрет на илюзия.
Няколко глътки -

Истината - тази трудна даденост,
все сълзи в очите на смутените,
бавно си намира тъжна клада,

Когато през мен, вечер светиш усмихнат
и нямата истина стеле в очите ти
онези потопи на искрена изповед

Дела Раи и Ясен Ведрин
В живота си те търсех дълго време
през бледите очи на сто луни.

Два силуета от огън и нежности
ваят вълшебства в среднощното вън.
Вятър с луна им нашепва копнежности.

Любов, какво си ти? Безделница и скитница?
Гнездата си изви в сърцето ми непитащо.
Завзе ми хоризонтите, намести се в очите.

Атанас Кос и Дела Раи от книгата "Отвъд Смисъла"
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-1-va-chast.79393
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-2-ra-chast.79395

Празна зала душата ти. Сам експонат
е сърцето в правдивата вечер.
Може би си ми бил и приятел, и брат,

Усетил ли си мое саудаде
когато нощем сънно ме прегръщаш?
Когато се разстилам над земята.

На tantri заради
http://tantri.blog.bg/poezia/2010/01/16/tia.473392
Докосвам си съдбата