Дела Раи и Ясен Ведрин
Изминатите пътища са лесните.
Покълвах все в очите на неволите.

Очите ми от сълзите умити, 
проблеснали кинжали в твоя миг, 
пречупиха се като два графита 

 Ако стрелката на часовника съм аз, 
навярно ти си правилното време. 
В тиктакането тъжно има странна власт, 

От миговете светещи в косите ми 
отвличал ли си поглед на светулка? 
С цигареното огънче на дните ми 

Бях искрена, в своята голост и трънни лета ме садиха 
в земята надолу, надолу..., че нямах и въздух за стихове. 
Когато избухнах в очите на няколко бистри небета 

Няколко щриха - 
портрет на илюзия.
Няколко глътки - 

Истината - тази трудна даденост, 
все сълзи в очите на смутените, 
бавно си намира тъжна клада, 

Когато през мен, вечер светиш усмихнат 
и нямата истина стеле в очите ти 
онези потопи на искрена изповед 

                          Дела Раи и Ясен Ведрин
В живота си те търсех дълго време
през бледите очи на сто луни.

Два силуета от огън и нежности
ваят вълшебства в среднощното вън.
Вятър с луна им нашепва копнежности.

Любов, какво си ти? Безделница и скитница?
Гнездата си изви в сърцето ми непитащо.
Завзе ми хоризонтите, намести се в очите.

Атанас Кос и Дела Раи от книгата "Отвъд Смисъла" 
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-1-va-chast.79393
http://wonder.blog.bg/izkustvo/2007/06/11/za-dve-kapki-milost-2-ra-chast.79395

Празна зала душата ти. Сам експонат 
е сърцето в правдивата вечер. 
Може би си ми бил и приятел, и брат, 

Усетил ли си мое саудаде
когато нощем сънно ме прегръщаш?
Когато се разстилам над земята.

 На  tantri  заради 
Докосвам си съдбата
и мойта бяла шепа